Изхождаме от позицията, че изборите са един от гарантите за политическа предвидимост на едно гражданско общество. И от тази гледна точка традиционното прогнозиране чрез социологически анкети е много важно за предвидимостта на политическата ситуация в страната. Често обществото е искрено учудено, че с електорални процеси могат да се занимават и географи. Това заяви проф. д-р Марин Русев, ръководител на изследването "Електорална география". То е осъществено от петчленен екип учени от катедра "Регионална и политическа география" с ръководител доц. Косьо Стойчев в СУ "Св. Климент Охридски". Проучването ще излезе в началото на септември в сп. "Геополитика".
Ние усредняваме един много дълъг период от време след 1991 г. С резултатите на всички случили се избори досега можем да си позволим да прогнозираме представянето на двете оцелели оттогава досега партии – БСП и ДПС. Основаваме се обаче на идеята, че появата на ГЕРБ през 2007 г, е променила рязко ситуацията, но вече имаме един над 12-годишен период, в който може да се говори, че и за ГЕРБ е налице традиция. Нашата традиция на пръв поглед влиза в конфронтация с вече утвърдените анкети.
Смятаме обаче, че нашият подход дава по-ниска степен на грешки - в рамките на 3% -5%, и е базиран на традицията на утвърдените общности,интересите на корпоративни групи, класи, възрастово разделение и прослойки. Опитваме се да го закрепостим и териториално.
Оказва се, че няма пространство, което да не може да се изследва като традиция. Чрез най-богатата регионална статистика в страната досега, тази от изборните резултати, можем да прогнозираме гласуването на определена улица, район и т.н. Стигаме дори и до парадокса на отпадане тайната на вота, когато цяло село гласува единно по определен начин.
Звучи странно, но в наше изследване през 2010 г стигнахме и до интересната идея, че равнината кара хората да гласуват по-наляво, а планината – надясно. Още през 1913 г. първият изследовател на такъв тип пространствено поведение при гласуване заяви, че има не политическа география, а геология на изборното пространството, като изследва гласувалите "върху варовик" и "върху гранит".
Не отричаме традиционната социология, но считаме, че тя може да бъде допълнена с нашия подход и териториално. Той има своите ограничения – говорим само за партии, които са оцелели. Такива, които не са са се заявили категорично във времето, независило че са заявили категорично идеите си като пробивни – като ВОЛЯ, НФСБ, все още нямат политическа традиция върху пространството, не могат да бъдат изследвани.
В света и в България има затвърдено мнение, че социологията и политологията използват свои автономни методки, но това не е вярно. Няма как пространствените процеси да бъдат обрисувани, ако не се използат подходите и на социолози, и на икономисти, и на географи и т.н.
Проучването ни ще излезе в списание „Геополитика“ в началото на септември. Нашата прогноза сочи, че избирателната активност ще бъде около 52% и ще бъде най-висока в Силистра и най-ниска – в София.
Имаме идеи за разпределението на гласовете между ГЕРБ, БСП и ДПС съответно 29%-32%, 22%-25% и при ДПС - между 12% и 14%.
Това, което социологията би направила трудно, е влизането в градските квартали. Пловдив е представителен като област. Такава област е и Пазарджик. Там резултатите са такива, каквито са представителните и за страната. За Пловдив очакваме 37% за ГЕРБ, но за областта около 32%. В БСП е точно обратното – за областта подкрепата е 26%, а в Пловдив град - 20%.
Чуйте повече от звуковия файл:
Социологическите данни от първата половина на октомври потвърждават доверието в правителственото мнозинство и стабилността на правителството. Едновременно с това се наблюдава мобилизация на твърдите опозиционни ядра. Двете формации, които отбелязват известен ръст спрямо предходното проучване през юли, са ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ, сочат данните от последното..
В предаването „Ден след ден“ говорим за резултатите от изборите в Пазарджик и дали те могат да бъдат лакмус за национален вот. За разговор поканихме председателката на БСП в Пазарджик Лиляна Мърхова , която е и общински съветник. Коалицията БСП-Обединена левица ще има четирима съветници в новия местен парламент, с един повече от предишния ОбС...
Общинският съвет на Пловдив ще гласува утре предложение да даде разрешение на администрацията на кмета за нова обществена поръчка за градския транспорт на града през следващите десет години. Темата коментира в програма „Ден след ден“ на Радио Пловдив общинският съветник от ПП–ДБ Веселина Александрова . „На заседанието на правната комисия чухме..
Затягане на коланите вероятно ще има през следващата година – това може да стане като не се увеличават и индексират пенсиите, а заплатите бъдат временно замразени. Това обаче няма да се дължи на еврото, а на неща заложени от правителството още миналата година. Това коментира икономическият анализатор Светозар Гледачев. Добави още, че..
Народна библиотека “Иван Вазов” стартира радио “Книгоманче” с цел да върне децата обратно в читалните. В опит да бъде близо до съвременното поколение, но и до му покаже магията на книгите, каналът е в ютуб – платформа за споделяне на видео съдържание. Инициативата дава възможност на слушателите да се насладят на актьорски четения на любими..