Вотивите са оброчни фигурки, познати още от неолита. Думата произлиза от латинското ex-voto и на български означава вричане, оброк, посветени са на Бог, дар са на Бог, за да изпълни съкровени молби.
Вотивите са разпространени и в българската традиция, изследвани са и представени в колекциите на редица български музейни сбирки. Показват отлично познание на човешката анатомия, но и истинско майсторство на творците, които са ги създали.
Фигурките са били изработване от метал и са висели, прикрепени към иконата, на червен конец или директно са били залепвани с восък върху нея.
С тези фигурки хората са влизали в непосредствен контакт с Бога или боговете, за да измолват здраве, рожба, изцеление, благополучие, плодородие…Те са израз на хилядолетните човешки надежди, мечти, страхове, молби към добри сили.
Художникът Румен Нечев от години вече изследва в работите си точно тези български оброчни традиции в своето творчество
И експозицията му „ВОТИВИ“ е посветена точно на тези хилядолетни човешки традиции: на духовни послания, но и на истински постижения в изкуството.
Ето как лично той представя идеята на тази експозиция:
„ВЕЧНОСТТА МЕ ИНТЕРЕСУВА ПОВЕЧЕ ОТ МОДЕРНОСТТА. ВОТИВ. ВЯРАТА,МОЛБАТА,СБЛЪСЪКЪТ НИ СЪС СВЕТА. ВОТИВ. ЗА НАШИТЕ ДУШЕВНИ КОЛАЙДЕРИ, В КОИТО ЗНАЕМ,ЧЕ СЪЩЕСТВУВА,ОТ ХАЛКОЛИТА ДО ДНЕС НЕДОКАЗУЕМА ЧАСТИЦА НАДЕЖДА!“
Интервю с Божана Апостолова ще излъчим в "Алтер его" тази седмица. Разговорът е по повод 24-ти май - празникът на славянската писменост и култура. Ще звучат някои от най-емблематичните стихове на голямата българска поетеса. Това е първата част от разговора с Петър Краевски, втората част очаквайте седмица по-късно. Божана Апостолова е основател на..
В утрото на 24 май "Срещи"- те припомнят, че датата 24 май е преклонение пред словото, сътворението на буквите, вярата в духовното, в ъзскресение на общността. Но и питат и как така от хора, зазиждали ръкописи в темелите на църквите за здравина някога, днес стигнахме до свят от желязо? Стари омрази са влезли в съюз с новите технологии?!..
„Слънцето сред малките звезди” – с този израз на флорентинеца Данте” наричат във Венеция своя велик художник Тициан. Казват му също „божественият”. Той преживява цял ренесансов век, вижда всичко, но времето не му стига и да нарисува всичко. Да, жаждата на Тициан за рисуване е огромна – както и жаждата му за живот. Той неслучайно е смятан за..
Тази година се навършват 1170 години от създаването на глаголицата – първата славянска азбука, дело на светите братя Кирил и Методий. По този повод 2025 г. е обявена за Година на глаголицата, отбелязвайки значимостта на това културно постижение за славянския свят и европейската цивилизация. Нашите книжовни хранилища за съжаление не притежават..
Днес в парка на Аграрния университет – Пловдив ще бъде отбелязан 24 май – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост; Надсловът на празника е „Аграрен университет – Букет от националности; Очарованието на растенията.“ През настоящата година вузът съчетава празника на българската книжовност с вече традиционната..