"Поразените" е роман за всички нас

Българските писатели са длъжници на травмираното от тоталитаризма поколение. Думите са на писателката Теодора Димова. И независимо, че нейният  нов роман  „Поразените“ не е политически,  той е всички нас, които по различен начин сме засегнати от събитията и трябва да се научим да живеем и „да изричаме“ травмите си, казва писателката.

Книгата „Поразените“ бе представена в началото на тазгодишното издание на Фестивала на изкуствата „Аполония“ в Созопол.

Критиците не забелязаха християнския дух на романа. Затова съм много  щастлива, че успях да намеря точно този детайл от картина на Марк Шагал  /на корицата/, рисуван за един балет в Ню Йорк Защото и в това жарко лято, напоено от слънцето, в средата на картината има коса – символ на смъртта,  а как ли в това поле от пшеница се появява...риба?!.

Това е абсолютно алогично, мистично, но така е и с християнския дух в романа. Той е пропит, макар че изобщо не се говори за евангелските истории, с християнски дух.

За всеки факт, споменат в романа, аз съм чела или в документални книги и мемоари или е ставало въпрос в стотиците и хилядите ми разговори с хора, чиито предци са преминали през тези събития.  75 години са изминали от тези събития, но българската литература им остана длъжник.

Наистина историци, документалисти, журналисти свършиха своята работа, но нашата литература сякаш остана назад. Нашето поколение е много травмирано от годините на тоталитаризъм и е много мъчително да се връщаш назад, да прочетеш всичките тези книги и да ги направиш художествени образи. Това зависи от психическата устойчивост и издържливост.

Не можех около една година да повярвам на това, което чета. Отраснала съм с манипулативните лъжи, те са вградени в мене и за да се взривят, както се случи през тази една година, трябваше много натрупване, за да мога да боравя с фактите.

Романът разказва за съдбите на три жени, чиито мъже са убити и как те продължават да се справят с всички трудности.

Цялото интервю с Теодора Димова – от звуковия файл: