Вълните са последното пристанище – под това заглавие е поетичното послание, което получиха посетителите на изложбата „Пристанища“ в галерия – музей „Филипополис“. Текстът е на писателя Александър Секулов, а авторът на 22-те картини - Атанас Хранов, в чиято биография освен художник, е записано и „запален мореплавател“. Той споделя, че любовта към морето и ветроходството го е водило и по пътя до тази изложба:
Това е разликата между пристанището, което вижда туристът, и морякът. Това, което вижда туристът, са красивите залези, красивите романтични лодки, прясната риба, селфито, което можеш да си направиш. А пристанището за моряка е убежище. Мястото, на което ще се довериш. То ще те приеме, ще те прегърне, ще те нагости, ще починеш в него. Не случайно се казва пристанище.
Връщайки се към поетичния текст на Александър Секулов за пристанищата, Хранов допълва:
Както казава Секулов, пристанището може да е и човек. Той да е сигурното убежище, където другите да се завърнат. Дай боже да има повече такива хора.
Преди 14-15 години започва творческото приятелство между писателя и художника. Тогава героят Наско Х., създадн от Секулов, е бил ситуиран на „Острова на любовните истории“. Сега вече е на пристанище.
Пристанището, в което пристигаш, е последната дума от историята, която разказваш за плаването оттук до там, например до Гибралтар. Гибралтар е последната дума на последното изречение. След това Гибралтар е първата дума на новата история, която разказваш, когато тръгваш оттам нанякъде. Може би пристанищата също така са едни големи хранилища на истории. И колкото са по-големи и интересни историите, толкова са по-важни пристанищата - разказва Атанас Хранов.
Съчетание на сребро и живопис, умиротворени образи и детска магическа енергия струи от картините в тази изложба. Зад повечето от тях има конкретно преживяване. За историята на две от тях – „Чайника“ и „Нощна вахта“ - както и още за вдъхновенията, издували платната на художника и мореплавателя Атанас Хранов по пътя към „Пристанища“ – може да чуете инревюто в аудиофайла.
„Слънцето сред малките звезди” – с този израз на флорентинеца Данте” наричат във Венеция своя велик художник Тициан. Казват му също „божественият”. Той преживява цял ренесансов век, вижда всичко, но времето не му стига и да нарисува всичко. Да, жаждата на Тициан за рисуване е огромна – както и жаждата му за живот. Той неслучайно е смятан за..
В утрото на 24 май "Срещи"- те припомнят, че датата 24 май е преклонение пред словото, сътворението на буквите, вярата в духовното, в ъзскресение на общността. Но и питат и как така от хора, зазиждали ръкописи в темелите на църквите за здравина някога, днес стигнахме до свят от желязо? Стари омрази са влезли в съюз с новите технологии?!..
Интервю с Божана Апостолова ще излъчим в "Алтер его" тази седмица. Разговорът е по повод 24-ти май - празникът на славянската писменост и култура. Ще звучат някои от най-емблематичните стихове на голямата българска поетеса. Това е първата част от разговора с Петър Краевски, втората част очаквайте седмица по-късно. Божана Апостолова е основател на..
Тази година се навършват 1170 години от създаването на глаголицата – първата славянска азбука, дело на светите братя Кирил и Методий. По този повод 2025 г. е обявена за Година на глаголицата, отбелязвайки значимостта на това културно постижение за славянския свят и европейската цивилизация. Нашите книжовни хранилища за съжаление не притежават..
Днес в парка на Аграрния университет – Пловдив ще бъде отбелязан 24 май – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост; Надсловът на празника е „Аграрен университет – Букет от националности; Очарованието на растенията.“ През настоящата година вузът съчетава празника на българската книжовност с вече традиционната..