Има и достатъчно време да мисли за физика. Друго не му и трябва - той е теоретик и прави откритията си, като използва „мисловен експеримент” и математика. Великодушно обаче оставя други да си блъскат главите как да докажат теориите му. Алберт Айнщайн е роден през 1879 година в Улм, херцогство Вюртенберг. Година по-късно фамилията се мести в Мюнхен, където баща му започва да произвежда и продават електрически уреди с постоянен ток. През 1894 обаче бизнесът запада заради категоричното налагане на променливия ток, семейството обеднява и отива да живее в Италия. 15-годишният Алберт остава в Мюнхен при роднини, за да завърши гимназия и да учи, както иска баща му, електроинженерство. 

Това не става, а причините са в детските години на гения. Той проговаря трудно и дори изглежда, че мисли трудно – но всъщност е будно дете и забавянето вероятно се дължи на факта, че е претрупан с информация, която трябва да смели. На пет Айнщайн получава компас като подарък от баща си и е захласнат, че металната стрелка се движи, без видима причина. Идеята, че има такива дълбоко скрити сили отваря пред момчето невероятни мисловни дълбини. На 6 пък той започва да свири на цигулка. Отначало не е много запален, пък и никога не става много добър цигулар, но удоволствието от музиката му остава за цял живот. На 12 пък един беден студент, подпомаган от семейство Айнщайн запознава момчето с Евклид. „На 12 преживях чудесата от една малка книжка, занимаваща се с геометрията на евклидовата равнина” – спомня си Айнщайн. По това време се хваща по-сериозно и с математика, а на 14 вече е овладял интегралното и диференциалното смятане. Междувременно на 13 започва и с философията - чете „Критика на чистия разум” и Кант завинаги остава любимият му философ. Зает с всичко това, младият Алберт няма време за глупости като съобразяване с авторитети. Той е изключително свободолюбив, вечно критикува учителите си, а накрая зарязва гимназията и отива при родителите си в Италия.

На 16 Айнщайн кандидатства в Политехниката в Цюрих, блестящ е по физика и математика, но се проваля в другите дисциплини. После отива да завърши гимназия в Аарау и да кандидатства пак, но там, освен с учене, младежът се занимава и с любов. Тя се казва Мари, връзката им не е платонична, но се разделят приятелски, когато Алберт влиза в Политехниката и отива да учи математика и физика в Женева. Като студент той не е особено прилежен, предпочита бирарията, така че изкарва голям късмет - сприятелява се с Марсел Гросман. Гросман го захранва със записките си, двамата споделят идеи и приятелството им е за цял живот. Смята се, че точно Гросман запознава Айнщайн с елиптичната геометрия, а вероятно и с теорията на тензорите. 

Другата важна връзка на Айнщайн е с неговата състудентка Милева Марич. Тя е от богато сръбско семейство, единствено момиче в курса, умна, красива, четири години по-възрастна от него. Той пък е интелигентен чаровник с чувство за мисия и чувство за хумор, изобщо - неустоимо взаимно предизвикателство. Връзката им е страстна, минава през върхове и спадове, някои с трагичен оттенък. Заедно са около три години, преди да се оженят, имат и дъщеря, Лизерл, която обаче или умира при раждането. Женят се през 1903. Родителите му са против – тя не е еврейка. Той обаче с цялата си синовна почит им заявява да си гледат работата, защото това си е неговият живот.

Айнщайн и Марич живеят заедно, макар че той не е привързан към брака по принцип и прави списък със строги правила за това какво жена му може или не може. „И ти ще вършиш всичко това, без дума на протест и без да очакваш от мен каквато и да е проява на чувства” – завършва списъкът. Това тиранично дори по тогавашните стандарти отношение обаче не впечатлява Милева, тя се съгласява. Е, не е вярно, че им липсва интимна близост, иначе нямаше как да се появят синовете им Ханс и Едуард. 

С появата на Специалната теория на относителността и другите фундаментални трудове през 1905, името на Айнщайн става известно в научните среди. През 1909 той оставя Патентното бюро и заема професорски места в престижни европейски университети. През 1913 става член на Пруската академия на науките и директор на института по физика „Кайзер Вилхелм”. Издава и още научни работи, свързани с математиката на радиацията, квантовата теория на твърдите тела, молекулярната теория на топлината и проблемите на гравитацията. Те са основата за най-великия труд, който Айнщайн завършва през 1915 – „Общата теория на относителността”. Работата обаче не го спасява от неприятностите в къщи. Милева го подозира в изневери и с право. 

Освен някои повече или по-малко случайни контакти, през 1912 Айнщайн се залюбва със своята първа братовчедка Елза. Ревността на Милева стига дотам, че през 1915 напуска Алберт и следва мъчителен 4-годишен развод. Той е факт, когато Айнщайн вече е голяма научна звезда. „Общата теория на относителността” предизвиква сензация с появата си, но стои доста време недоказана. Теорията предвижда, че гравитацията трябва да изкривява пътя на светлината и това може да се докаже при пълно слънчево затъмнение. Такова има през 1919 и два британски екипа отиват на най-подходящите за снимки места. На 29 май екипът на сър Артър Едингтън заснема изкривената звездна светлина покрай черното слънце и вестник „Таймс” излиза със заглавие: „Революция в науката”. Самият Едингтън е в основата на един знаменит анекдот. Журналист го пита дали е истина, че в света има само трима души, които разбират Общата теория за относителността, а Едингтън отговаря: „Младежо, Айнщайн безспорно я разбира, аз също я разбирам – но се чудя кой е третият”.