Селма е на 51 и е издала най-значимите си книги: „Сага за Йоста Берлинг”, „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция”, „Чудесата на Антихриста”, „Йерусалим”. Те са преведени и популярни по цял свят.
Авторката е прочута и заможна, но все пак има нужда от пари на куп, за мечтата си – да откупи обратно родното имение Морбака и пак да заживее в света от детството, онзи свят на фантазия и романтика, който описва в шедьоврите си. Самата Лагерльоф отбелязва: „Странен мозък имам аз. Той не иска да работи за пари, нито за слава, нито по задължение – труди се само за тази стара, мизерна ферма”.
Както в литературата, така и в личните дела, Селма Лагерльоф разчупва нормите на своето време и общество. Към края на 19 век, когато излиза „Сага за Йоста Берлинг”, в шведската литература властва реализмът и само Селма си позволява своеволие. Тя от дете знае, че ще бъде велик писател и не бърза. Отначало опитва, но не успява да се впише в реалистичните концепции, а приятелка я съветва да се обърне към прозата и да извади всичко скрито в себе си. Селма възприема съвета и десетина години се труди над своята „Сага…..”, която става класика на шведската литература.
Е, не веднага, а щом съпротивата на критиката заглъхва, подтисната от могъщия глас на датския литературен теоретик Георг Брандес. Той оценява високо както неоромантичния подход на Селма Лагерльоф, така и финеса, с който е сътворена книгата. А с първия превод на датски започва и походът на кавалера Йоста Берлинг по света, поход, при който патриархалната романтика и вълшебствата на живота в провинциалното имение, се противопоставят на грубата реалност на машинната епоха, която владее града. Това наистина разчупва литературните норми, също както личният живот на Селма разчупва обществените нрави. Тя си позволява открито, макар без да парадира, да бъде лесбийка – и то по време, когато законът в Швеция строго наказва и женските гей връзки, не само мъжките, както в повечето европейски страни. Но в това отношение писателката не смесва личния живот с литературата - в творчеството и не се намира и намек за нейната сексуална ориентация. Селма Лагерльоф се ражда през 1858 в провинциалното имение Морбака в Западна Швеция.
Поне отначало, семейството няма проблеми с парите, а със здравето на Селма - вродено увреждане на ставите. На три болестта се развихря, тя е прикована на легло, после се оправя, но цял живот леко куца с единия крак. Но неподвижното време има важна роля в живота ѝ. Всички в голямата къща се редуват да ѝ правят компания, а тя иска да ѝ разказват истории. личества. Освен приказките на Андерсен, най-обича разказите на баба си върху теми от скандинавската митология. Скоро Селма започва да чете и пак е ненаситна. Първият истински роман, който прочита, е „Оцеола” на Майн Рид, за който си спомня: „Тази книга ме накара да разбера, още на съвсем крехка възраст, че онова, което най-много искам да правя в бъдните дни, е да пиша романи”.
Шведската образователна система не е добре развита и Селма учи с частни учители. Знанията ѝ са наистина дълбоки, владее английски и френски свободно, а това отваря още повече очите ѝ за богатствата на литературния свят. На 10 тя прочита цялата Библия. Решава, че ако го направи, Бог ще я възнагради, като даде здраве на болния ѝ баща. Освен здраве на татко, прочитът на Библията ѝ дава много въпроси и сюжети, полезни в писателската кариера. Когато е на 14, Селма отива в Стокхолм на физиотерапия за ставите и срещата с огромния нов свят е и нов стимул за амбициозната тийнейджърка. Вероятно някъде тогава и някъде там усеща и първите любовни трепети, ориентирани към женската прелест.
Самата тя е красиво и умно момиче, но трябва да се върне в Морбака. В последните години от живота си баща ѝ се отдава все повече на алкохола и хазарта, затъва в дългове – до там, че след смъртта му имението е продадено за дългове. По това време обаче Селма, въпреки волята му, отива в Стокхолм, учи висше педагогическо училище, през 1885 става учител в Ландскруна и в следващите 10 години пише „Сага за Йоста Берлинг”.
През 1890 година списание „Идун” обявява конкурс за роман. Селма Лагерльоф има готови само пет глави от сагата си, но ги изпраща. С тях печели конкурса и договор за издаване, което е факт следващата година. Тя е на 33 и попада в мечтата си – отворен път към върховете на писателската кариера. През 1894 пък среща първата голяма любов в живота си – красивата и талантлива писателка Софи Елкан, съсипана от почти едновременната смърт на мъжа и детето си.
Двете се сближават много и живеят заедно до смъртта на Елкан през 1921, връзката им е топла и страстна, но най-вече в духовен план. За разлика от Селма, Софи не е запалена по физическата взаимност и в едно от многобройните писма, които си разменят, пише: „Обичай ме колкото искаш, но ръцете долу!” Това обаче е тема от по-ранната им кореспонденция. По-късно, след като Селма започва паралелна – и пълноценно сексуална – връзка с Валборг Оландер, неин литературен сътрудник и активист за женските права, Софи Елкан започва да ревнува и да проявява много повече привързаност. А самата Селма обича и двете едновременно, преживява и с двете прекрасни дни и нощи, не чувства дискомфорт от това, описва им любовта си в писма и успява да балансира целия си живот между тях.
В края на 19 и началото 20 век Селма е забогатяла достатъчно, а Софи и без това си е богата, така че пътуват заедно около година из Европа и Близкия изток. Плод на това пътешествие са две от най-известните книги на Лагерльоф – „Чудесата на Антихриста” и „Йерусалим”. Малко по-късно, през 1907, тя издава и книгата, смятана за най-голям връх в нейната писателска кариера – „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция”. Малко странно за един истински писател, но книгата е писана не спонтанно, а по поръчка.
Чиновниците от развиващото се тогава шведско образование виждат, че сухите уроци по география не са интересни за децата. Но като умни чиновници, обръщат се към шведската литературна звезда Селма Лагерльоф с идеята да напише алтернативна версия на учебника, в която географията да звучи атрактивно. И тя, вдъхновена от историите на Ръдиър Киплинг, включва въображението си на пълни обороти.
Така се ражда пакостникът Нилс, който се превръща в джудже, попада сред ято гъски и, качен на гърба на една от тях, прелита из цяла Швеция, опознава нейната чудна природа и прекрасни хора, а пътешествието променя и самия него, като го превръща в умно и добро момче. Този схематичен разказ не дава никаква представа за чудесния начин, по който е написана книгата, за това колко живи са картините и героите в нея, как естествено и незабележимо педагогиката се превръща в психология. И най-вече - в любов.
Неслучайно Шведската академия първо награждава Селма Лагерльоф с голям златен медал за нейните литературни заслуги, а няколко години по-късно я прави и първата жена – член на Академията. Когато Нобеловият комитет през 1909 ѝ връчва наградата за литература, тя също е придружена от златен медал. Тези две отличия писателката пази до края на живота си. Но през 1939 съветската комунистическа империя атакува Финландия и Селма праща медалите на правителството в Хелзинки - да ги продаде, а средствата да използва за смелата си съпротива. Финландците са трогнати, но си осигуряват други пари, а медалите връщат с огромна признателност.
На нея обаче те вече почти не ѝ трябват. Селма Лагерльоф е болна и умира през март 1940, на 82, от аневризъм в мозъка. Така започва нейното чудно пътуване в отвъдния свят, знаменитата книга за което ще четем, щом и ние преминем там.
Арт-киното на Пловдив LUCKY Дом на киното отбелязва 10 години от своето създаване с 10 специални прожекции на 10 от култовите филми, останали в паметта на зрителите. Прожекциите ще бъдат в 10 поредни дни. Организаторите са подбрали заглавия на знакови режисьори, драматични фестивални заглавия и любими комедии, излъчвани от 2014-та година насам...
Тази събота гост на "Срещите" е ловецът на истории Георги Тошев. С него говорим си за големите имена в изкуството - Стефан Данаилов - Ламбо, Невена Коканова, Цветана Манева, Моника Белучи, Кристо... Как се чувстват творците днес - във време, в което липсва конкуренция в духа. Бъдете с Радио Пловдив.
Защо едно българско момиче, родено в сърцето на Франция, избира да се върне в родния град на своята майка – Пловдив? Отговорът на този въпрос ни дава историята на Лина Топал и нейното семейство, което от 35 години живее в Париж. Преди четири години Лина решава, че ще учи народно пеене и идва в Пловдив сама. Сега тя е ученичка в 11 клас в НУМТИ..
Пловдивският бизнесмен инж. Любозар Фратев получи на тържествена церемония в Министерство на културата Почетен знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики - златен и грамота. Те му бяха връчени за принос в популяризирането на град Пловдив като туристическа и културна дестинация, активната му ангажираност с дейността на редица..
Преподавателят в Националната художествена академия доц. Стоян Дечев организира три събития в Смолян, посветени на 1 ноември – Ден на будителите. Днес ще се открие с амостоятелна изложба на Стоян Дечев в зала „Петър Стайков“ в Клуба на дейците на културата – Смолян. Тя ще продължи до 15 ноември, откриването е тази вечер от 18:00..