Важно е да разграничим два документа, които Европейският парламент гласува в четвъртък. Единият документ е общата декларация, с която Европейският съюз отива на срещата в Мадрид на ООН – Декларацията за климатичните амбиции на Европейския съюз, която е дълга, много сложна, подготвена в продължение на седмици, месеци от близо 20 активни евродепутати, сред които бях и аз, а съвсем отделен документ е декларация от няколко реда, която обявява т. н. "извънредно положение". Така че аз честно мога да кажа, че не зная какво е извънредно положение, не зная какъв смисъл ще се вложи тепърва в този израз. Зная, че той отразява обаче тревогата на много големи слоеве от населението особено в Западна Европа от последиците от измененията на климата, т. е. засушаване, резки промени във времето, общо затопляне, промени в условията за земеделие, за риболов и т. н. Работил съм по документа, който формира европейската позиция за срещата на ООН в Мадрид и мога да коментира него в повече детайли. Това заяви евродепутатът Радан Кънев.
По думите му, тревогата от състоянието на околната среда е обща, тя не ни разделя, не ни разделя и желанието за постигане на по-малко човешко въздействие върху околната среда.
Как обаче стигаме до там, това е големият политически въпрос, как се намаляват емисиите, как се стига до тази въглеродна неутрална индустрия примерно през 2050 г. , само след 30 г. – това са важните въпроси, на които всяко управление, всеки политик трябва да отговори и в български условия те са свързани със съдбата на въглищното електропроизводство и с темпа, с който то ще излиза от употреба.
То ще излезе, в това няма съмнение, със съдбата на ядрената енергетика като заместваща мощност, поне за времето, докато няма други технологии, които могат да произвеждат такова количество и стабилен поток на електричество. Въпросът е за това, къде отиват всъщност усилията и парите за т. н. зелена сделка, която Европа ще разгърне, за да може да стигне до тези амбициозни резултати, които си поставяме.
Проблемът с централите на въглища има най-малкото две страни, които трябва да се разграничават ясно.
Едната са старите, замърсяващи, които изобщо не отговарят на изискванията за чистота на атмосферния въздух, тези, които горят забранени смески от италиански боклук и не зная още какви горива. Другите са централите, които относително опазват въздуха. Никоя въглищна централа не е напълно безопасна, все пак произвеждат значителни въглеродни емисии, т. е. на въглищата гледаме през призмата на непосредственото си здраве в момента и на ефектите върху климата в по-дългосрочен план.
Има и трета гладна точка – изобщо цената на този тип енергетика – дали тя продължава да бъде евтина за обществото или - не.
Мисля, че замърсяващите централи трябва да бъдат спрени незабавно, те трябваше да бъдат спрени отдавна, а тези, които не представляват пряка заплаха за здравето, трябва да бъдат поддържани до осигуряване на заместващи мощности в енергийната мзрежа, но и до осигуряване на не по-малко добри работни места в същите региони. Това е вече темата за т. н. справедлив преход, т. е. как районите, засегнати от климатичните политики да станат центрове на развитие на новите технологии, които ще заместят високовъглеродни дейности.
Повече - от звуковия файл:
Запалени отпадъци край строеж в пловдивското село Белащица предизвикаха намесата на огнеборците. Само за последните 10 дни на терена, на който от години се изгражда медицински център, пламва вече трети пожар. Причината са високи треви и неизвозени отпадъци, коментират притеснени местни жители. На терен има един екип огнеборци,..
Гостът ни тази седмица е Милен Георгиев, професор в Института по микробиология на БАН, където ръководи лабораторията по метаболомика. Неговата голяма професонална любов и гордост обаче е Центърът за върхови постижения по растителна системна биология и биотехнология в Пловдив, в чието създаване активно участва и в който работят учени от пет континента...
С анонсираните от образователния министър Красимир Вълчев промени, свързани с матурата по математика, обучението в математическите гимназии и техния статут се повдигнаха въпроси, които бяха неглижирани от поне 10 години, коментира пред Радио Пловдив Теодора Тодорова от Управителния съвет на Българската асоциация по информационни технологии /БАИТ/...
Иска ми се да мисля, че има реабилитация на машинното гласуване. Ако нещо видяхме от решението на Конституционния съд, то е, че ако се върне в пълнота машинното гласуване, а не да се броят после ръчно бюлетини, ще се решат всички проблеми с грешките при отчитане на гласовете в СИК. Дори и броенето на бюлетините от машините ръчно вече генерира грешки...
Ще изпадне ли страната в още по-сериозна политическа криза след като Конституционният съд и обяви за незаконен избора на 16 депутати от 51-то Народно събрание коментира в програма "Точно днес" доцент Татяна Буруджиева, политолог и универститески преподавател. Според нея много зависи как точно ще подходят в ситуацията, при вече намаленото..