Сезан знае, че в творбите му има нещо важно и вероятно велико, но все пак не си представя, че картините му един ден ще се продават по 200 – 300 млн. долара. Нито че критици и художници ще го почитат като „бащата на цялото модерно изкуство”. Приживе той прави само една самостоятелна изложба в Париж. За сметка на това, многократно картините му са отхвърлени от академичното жури на Официалния салон. Дори в паралелния Салон на отхвърлените обаче те стоят като закачени по милост, толкова са различни. Различни са и от импресионистите, с които е приятел.
Възходът на името Сезан започва не много години преди смъртта му, когато младите художници го откриват. Големият скок на славата му обаче е веднага, след като Сезан умира - с посмъртната ретроспективна изложба през 1907. Матис се вдъхновява от него за краткото, но велико избухване на фовизма, Брак и Пикасо го виждат като истински пророк на кубизма и намират основание в желанието му да нарисува природата, като използва само сфери, конуси и цилиндри, истинско пророчество за кубизма.
В книгата „Кубизмът” Албер Глез и Жан Метцингер пишат: „Сезан е един от най-великите, от онези, които промениха хода на арт-историята…..” Все пак и Сезан си дава сметка как стоят нещата, видно от негово изказване преди смъртта му: „Аз съм примитивът на едно ново изкуство”. Да уточним – на цялото модерно изкуство на 20 век. И кой не би искал да е такъв „примитив”?
Пол Сезан е роден в Екс-ан-Прованс през 1839 в семейство на буржоа средна ръка и ревностни католици. Не знам как тяхната религиозност се съчетава с факта, че малкият Пол е извънбрачно дете, а родителите му се женят цели 5 години по-късно, но явно има начин това да не е против благоприличието. Майка му, Ана, е работничка във фабриката на баща му, когато забременява. От нея малкият Пол наследява основните си визии за света. Баща му, Луис, е шапкар, има работилница и магазин за филцови шапки и прагматичен човек. Доказва го фактът, че в един момент става основател на банката „Сезан и Кабасол” и бързо забогатява. Той не иска синът му да е художник, настоява за юрист и банкер, но се примирява и цял живот подкрепя Пол финансово.
Така, за разлика от повечето си колеги, Сезан никога не гладува и не е зависим от продажбите на картини. А след смъртта на баща си пък получава огромно наследство - 400 000 франка и сам става достатъчно богат човек, за да се скрие в родния Прованс и да се отдаде изцяло на изкуството, воден от веруюто: „Да работи, без да се интересува от другите и да набира сила – това е целта на художника. А на всичко останало – майната му.”
На 10 Пол учи в местно училище, а на 13 отива в Колеж Бурбон за 6 години. Там става приятел с Емил Зола. Тогава обаче Зола печели първите награди и е считан за по-добър художник от Сезан. През 1857 той две години посещава рисувателно училище в Екс, но после баща му го принуждава да запише право в местния университет. Това обаче не продължава дълго, Сезан успява да убеди баща си да го прати в Париж и, независимо, че се проваля на изпитите в художествената академия, продължава да дълбае.
Записва се като копист в Лувъра и там всеки ден учи от великите, а посещава и Академи Суис, частна школа с гръмко име, но място, където дори не се преподава рисуване, само се осигуряват живи модели срещу скромна такса. Там Сезан, въпреки болезнената си срамежливост, се сприятелява с цялата плеяда талантливи художници, които после се прочуват като „импресионисти” – Писаро, Реноар, Моне, Сисле. Ето как Реноар описва Сезан: „Той приличаше на таралеж. Движенията му изглеждаха ограничени, сякаш от невидим външен корпус, гласът му също. Думите му излизаха внимателно от устата, белязани с невероятен акцент от Екс, който изобщо не вървеше с контролираните му, преувеличено любезни маниери.”
Освен с импресионистите, в Академи Суис Сезан се запознава и с Мари-Хортенз Фике, която е модел там и с която повтаря експеримента на своите родители. Двамата се залюбват и живеят заедно, имат син, но се женят доста по-късно. Те се обичат, но, макар да не се развеждат, разделят се месеци след сватбата и живеят отделно. Обаче продължават да се срещат и Сезан рисува Мари цял живот. Артистичната дейност на Сезан се дели на четири периода. Първият, до началото на 70-те, е романтичен и наричан още „черен”. Той е много индивидуален - сюжетите му са пълни с насилие, странни пейзажи и реалистични портрети. Цветовете са мрачни, а боите са на едри пластове, нанесени с широк нож или шпакла.
През 1870 избухва френско-пруската война, художникът си взима жената и заминава за дълбоката провинция, за да избегне армията. В Понтоаз се сближава много с Писаро, двамата рисуват на открито, Сезан се връща към четката и палитрата му става по-светла. Той се приближава до импресионистите, но не става импресионист в същинския смисъл, защото не рисува като тях самата светлина и оптичните ефекти от нея. Към края на 70-те художникът се връща окончателно в Прованс и в третия период изгражда новия си „конструктивен” стил. Прави много пейзажи, натюрморти и пробва с голи тела.
През 1895 година Амброаз Волар организира ретроспективна изложба на Сезан с над 150 творби и тогава славата започва да го застига. После Сезан влиза в най-зрелия си период, когато редуцира предметите и пейзажите до геометрични форми - наистина смята, че всичко в природата може да се нарисува само с помощта на цилиндър, сфера и конус.
Той изпитва неистова жажда да рисува и заявява: „Искам да умра, докато рисувам”. В известен смисъл така и става. Един студен октомврийски ден, когато е на 67, Пол Сезан рисува на полето. Пада дъжд, но той не спира и е повален е от тежка пневмония. Умира няколко дни по-късно, а изкуството му наистина остава „трайно и вечно”, както сам пожела.
Австралийският музикант, артист, композитор, поет и писател Ник Кейв идва за своя първи концерт в България. Две поредни вечери – днес и утре, той ще изнесе концерти на сцената на Античния театър в Пловдив заедно с китариста на "Рейдиохед" Колин Груийнууд. Ник Кейв, чието пълно име е Никълас Едуард Кейв, е една от движещите фигури в алтернативния рок..
Традиционните Димчови дни се провеждат всяка година в Копривщица през месец август. На 16 август в „тихия двор с белоцветните вишни“ се проведе Дебеляновата поетична вечер. На нея бе обявен и новият лауреат на Националната награда “Димчо Дебелянов“ 2025 – Камелия Кондова. Камелия Кондова е една от най-ярките съвременни български поетеси, отдавна..
Починал е големият пловдивски художник Минчо Панайотов . Това съобщи в социалните мрежи бившата председателка на Дружеството на пловдивските художници Снежана Фурнаджиева. "Напусна ни любим човек, приятел и талантлив художник. Съболезнования на семейството му! Мир и светлина на душата му!", написа тя. Минчо Панайотов е роден на 13 ноември..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 16.08. 2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Николай Лилиев. Ридаят скръбни ветрове. Избрани творби. 224 стр., 4А, Български писател, 2025. Антология на сирийския разказ. 240 стр., ,4А, УИ „Св. К. Охридски“, 2025. Фредерик Бгбеде. Един..
Сборният моноспектакъл "Мариус 50" ще бъде представен на сцената на Античния театър в Пловдив тази вечер. Спектакълът трябваше да се състои на 6 август, но поради лошото време бе отложен за днес. Мариус Куркински ще представи продукция от всички 11 солови акции в кариерата си до момента - от "Дон Жуан", "Песен на песните" и "Дамата с кученцето",..