Великите европейци - Шерлок Холмс, първа част

Холмс! Онзи Холмс! Да, в дългия списък на истински велики европейци има и кратък списък от измислени. Но кой ви каза, че Холмс е измислен? Нали животът му, неговата визия, характер, навици и отношения с хората и света са описани в цели 56 разказа и 4 романа. С други думи – за Холмс знаем повече, отколкото за някои от най-великите, които все пак считаме за реални – като започнем от Омир. 

По света има паметници и музеи на Шерлок Холмс, стотици общества, създадени в негова чест, истински истории продължават да се създават в литературата и киното. Гилбърт Честъртън казва: „Той е единственият литературен персонаж от времето на Дикенс, който трайно е влязъл в живота и езика на народа, станал е нещо като Джон Бул или Дядо Коледа”. 

Ето защо не е изненадващо, че 20 на сто от британците смятат Шерлок Холмс за истински човек. А аз бих се изненадал, ако не беше така. Защо ли? Елементарно, драги ми Уотсън! Да ви предупредя - фразата „Елементарно, драги ми Уотсън!” никога не е произнасяна от Шерлок Холмс. Това е реплика, с която един измислен герой на Удхаус пародира истинския велик детектив, създаден от измисления писател Артър Конан Дойл. Или май беше обратно, обърках се. Но няма страшно, въоръжени с измисления от самия Шерлок Холмс дедуктивен метод за разследване на истински престъпления, който стои в основата на реалната наука криминология, можем да разплетем коя да е загадка на престъпната действителност. Накрая само трябва да я хванем за гушата и да я предадем на истинския инспектор Лестрейд от истинския Скотланд Ярд. 

А читателят, изпаднал в истински катарзис - задоволство, че, случаят е приключен и малко тъга, че трябва да чака цяла седмица за нова история – вижда как ние с драгия ми Уотсън потъваме в гъстата лондонска мъгла, запътени към уютния си апартамент на „Бейкър стрийт” 221 В. Е, по времето на истинския Шерлок Холмс, този адрес е измислен, но сега има точно копие на апартамента. 

То никъде в историите не се споменава и пелерината на Холмс, прочутата му шапка или извитата форма на лулата му. Тези атрибути, с които веднага го разпознаваме, са плод на фантазията на разни илюстратори. Но са така закотвени в представата за образа на Шерлок, те вече не могат да бъдат премахнати.

Твърди се, че автор на историите от живота на Шерлок Холмс е някой си Конан Дойл, лекар – офталмолог без пациенти, но с амбицията да пише сериозни романи. Казват, че Дойл създава прочутия герой, за да изкара бързи пари. 

През втората половина на 19 век, появата на Огюст Дюпе, детективът на Едгар Алън По, който разкрива прочутото „Убийство на улица Морг”, води до бум на криминалните истории. Мнозина писатели печелят от това „леко четиво”, защо не и Дойл. Но талантът му е по-голям от този на останалите, Холмс се прочува веднага, още след първата история – „Етюд в червено” от 1887. 

Книгите за Холмс са плод на Викторианската епоха, в която индустриалната революция, разрастването на британската империя, дългият мир в метрополията, развитието на модерната наука и новите социални и политически идеи, водят до разцвет. Населението на Лондон например нараства бързо от 1 до 6 милиона души. Образователното ниво се повишава, повече хора могат да отделят повече пари и време за забавления, включително за книги. Паралелно с това вървят и огромни проблеми, включително бум на престъпността. Британската полиция е създадена през 1829, но е твърде бюрократизирана, а полицаите се оценяват като „добронамерени, но плачевни”. Обществото има нужда от повече сигурност и, като не може да разчита на истинската полиция, радва се на подвизите на измислените детективи. 

Фактор за успеха е, че Дойл точно пресъздава атмосферата на Викторианска Англия и обществените отношения. Читателят върви по същите улици, по които и Холмс, разправя се със същите странни птици из потайностите на Лондон, пазарува от същите магазини, диша мъглата и го вали дъждът, който мокри и детектива. В същото време Конан Дойл прави героя хем странен, студен и дистанциран, хем разпознаваем като типичен англичанин.

За Конан Дойл вълнението на публиката около Холмс е несериозно, макар да е доволен, че с героя си забогатява бързо и се прочува неимоверно. „Конан Дойл е известен колкото кралица Виктория” – казва един историк. В това има доза късмет, но Дойл е и умен писател и с няколко хватки гарантира успеха си. Първо, създава класическата схема - двойка, която се състои от гениален детектив и приятел-идиот. Този трик  позволява публиката да разбере какво става в историята, без да се чувства тъпа – това става незабелязано, докато гениалният детектив благоволява да просвети приятеля-идиот как стоят нещата, да го образова малко за отровите и тяхното действие или за дешифрирането на текст. 

Друг умен ход на Конан Дойл е, че пише истории с едни и същи основни герои, но със завършени сюжети, не с продължение, както се прави по онова време – така ако пропуснеш една част, не губиш общия фокус. Големият бум настъпва, когато списание „Странд” започва да публикува историите за Шерлок Холмс. Скоро след като пуска поредицата, тиражът на „Странд” скача два и половина пъти, а Конан Дойл получава космически хонорари. Дават му например 6 000 лири за 6 разказа. Това са пари, които гарантират поне 20 години блажен живот. Тогава 300 – 400 лири са щедра годишна издръжка на истински джентълмен - ерген с двама прислужници, плюс екстри като вино, пури и умерен хазарт. 

Въпреки всичко обаче, Конан Дойл все повече не понася Холмс и още през 1893, само 6 години след началото, вече слага край. В разказа „Последен случай” той вкарва героя в остър сблъсък с професор Мориарти, гений на злото и шеф на най-големия престъпен синдикат във Великобритания. Действието се развива в Швейцария, на Райхенбахските водопади, в чиито буйни води Холмс и Мориарти потъват, вкопчени в мъртва хватка. 

За да оправдае убийството на героя пред читателите, Дойл използва витиевати слова. В реалността обаче изпитва задоволство от престъплението си, както личи от безцеремонната реплика, с която го изпраща в небитието: „Убих Холмс!”