Каква е реалната икономическа картина на регионите в страната. За предизвикателствата пред местните власти, инвестициите, ръста на заплатите и тенденциите в пазара на труда – икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев преди представянето на осмото мащабно изследване на института „Регионалните профили“.
Тази година поставяме фокус на изследването върху заплатите, защото там има задълбочаващи се различия в регионите.
Изследването показва, че на фона на растяща икономика, индустрията се променя от сектори с ниска добавена стойност към сектори с висока добавена стойност. Разходите за труд растат и то на фона на забавен растеж в Европа. При всички тези обстоятелства регионалната карта е различна: едни области в най-голяма степен се възползват от тази трансформация на икономиката и успяват да насочат промишлеността си към по-капиталоемки сектори с по-висока степен на знания и по-висока добавена стойност. Такъв е примерът с Пловдив и Тракия – Икономическа зона.
А други, които са по-малки вторични центрове, все още имат високи нива на безработица и повече ниски заплати и все още са добро място за трудоемките производства. Такива са регионите около Хасково, Кърджали и Враца. По различен начин регионите реагират на развиващата се среда.
Развитието на услугите, особено в областта на информационните технологии, макар и фокусирано основно в София, през последните 2-3 години, макар и в по-малки мащаби, но отчетливо, се вижда категорично и в Пловдив и Варна.
По думите на Ганев, спекулациите с влизането на страната ни в чакалнята на еврозоната са плод на свръх реакция и недобра комуникация.
Аз съм спокоен за твърдия валутен курс на фона на успеха на водещите региони. Най-вероятно влизането в чакалнята ще повиши кредитния ни рейтинг и инвеститорския интерес и ние трябва да се възползваме от това. Икономиката се трансформира и от това се възползват големите центрове.
Неслучайно не всеки може да инвестира в Пловдив, особено, ако предлага нископлатен труд. Пловдив трябва да продължи по своя път – високи технологии, влагане на знания и повече добавена стойност. Пловдив има всички основания да бъде сред лидерите заедно със София и широката индустриална зона около столицата.
За съжаление обаче все още Пловдив не е сред лидерите по заплащане и като цяло изостава.
Цялото интервю чуйте от звуковия файл:
Около 200 хиляди българи нито работят, нито учат. В същото време над 50 хиляди работници от трети страни са наети от началото на годината. В България се създава и електронен регистър на икономически неактивните лица. Той ще обхваща хора на възраст между 16 и 65 години, които не работят, не учат и не са регистрирани в бюрата по труда. Това събщи..
Дългият срок на въвеждане на критични мерки, заради приемането на еврото е притеснителен за бизнеса, защото може да доведе до декапитализация на бизнеса, т.е. до фалити във всички браншове. Това коментира Мариана Кукушева, председател на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите, идеята на държавата да замрази цените за година и половина..
Българският език е богат на фразеологизми, а част от тях са свързани с лева и стотинката. Въведена преди 145 години паричната единица е родила редица устойчиви словосъчетания, който и до ден днешен използваме в ежедневието. В него паралелно обаче функционират и такива, който са го предшествали. Така например използваме изразите “Нямам..
Община Баните бори демографската криза и липсата на кадри в редица сфери със стипендии за висше образование и осигуряване на работа. Целта на новата стипендиантска програма е да върне младите специалисти в родния край. От нея могат да се възползват студенти с постоянен адрес в община Баните, които учат в редовна форма по държавна..
Аптеките няма да са готови с двойното етикетиране от 8 август. Актуализацията на аптечния софтуер за показване на цените в лев и евро пък става бавно, затова фармацевтите се притесняват дали ще бъде готова в срок. Това коментира Пенка Минева, член на Инициативния комитет от магистър-фармацевти в България, които изразиха три притеснения от..