Великите европейци - Шерлок Холмс, втора част

Отначало Дойл е твърд и нарича смъртта на Холмс „оправдано убийство”. Устоява 8 години, до 1901, преди да се предаде и с „Баскервилското куче” да даде на публиката желаното. Това обаче не е същинското възкресение на Холмс, а разказ за случай от преди смъртта. Възкресението е две години по-късно с „Приключение в празната къща”, където се обяснява, че само Мориарти загива във водопада, Холмс се спасява. Някои изследователи обаче смятат, че не точно общественият натиск кара Дойл да се върне към героя, а фактът, че успява да профука значителна част от напечелените пари и се връща към историите, за да се гарантира финансово. Е, успява. През 1903 списание „Колиърз” му предлага еквивалент на днешните 1.3 милиона долара, за новите приключения на Холмс. Дойл е лаконичен: „Много добре!” Има разни версии кой е житейският прототип на детектива, но най-разпространена е тази за хирурга Джоузеф Бел, с когото Дойл работи известно време. Бел има изумителната способност да оцени даден пациент само след минута оглед на външността му и да поставя перфектна диагноза.  

Но същият този Бел по-късно пише на Конан Дойл: „Ти самият си Шерлок Холмс и добре знаеш това”. Вече е трудно да бъде попитан за истината самият Дойл, освен ако не използваме спиритически сеанси, с които писателят запълва зрелите си години. Така или иначе обаче, дори не съм сигурен защо ви разправям всички тези истории за Конан Дойл, след като подвизите на Шерлок Холмс не са описани от него, а от приятеля му д-р Джон Уотсън. За да разберем това, не трябва дори да прилагаме дедуктивния метод – стига да отворим коя да е книга и ще се убедим, пише го черно на бяло. Великият детектив Шерлок Холмс е роден на 6 януари 1854 година, вероятно в Лондон. Не е ясно кои са родителите му, но сам той казва: „Предците ми са провинциални земевладелци и са живели типичния за това съсловие живот”. 

В рода има и френска връзка, защото баба му е „сестра на френския артист Верне”. Холмс има брат Майкрофт, 7 години по-голям и по-умен от него, но много мързелив. Майкрофт заема висока позиция в правителство, но прекарва времето си в клуб „Диоген” с чаша уиски и димяща пура. Шерлок Холмс учи медицина, но я зарязва, за да се отдаде на работата като детектив-консултант. Общ познат, който знае, че 27-годишният Холмс търси съквартирант, за да подели високия наем, праща при него д-р Уотсън, военен лекар, завърнал се от служба в Афганистан. Така те се събират на „Бейкър стрийт” 221 В, под крилото на мисис Хъдсън – търпелива хазяйка, която преглъща опасните занимания на Холмс – химически опити, които избухват, стрелба с револвер в апартамента, свирене на цигулка нощем, посещения на тъмни субекти, дори жени. Холмс не подбира клиентите по социална принадлежност или богатство, а само по това дали случаят им е така необичаен и заплетен, та да накара гениалния му мозък да се размърда. Когато няма такъв случай, изпада в тежки депресии, които опитва да овладее с алкохол, тютюн и наркотици.

Детективът Шерлок Холмс е висок и слаб, студен и хладнокръвен, бохем и ексцентрик. Д-р Уотсън казва за него, че „по отношение на личната си чистота е като котка”, макар че всекидневната, която двамата обитават, е вечно разхвърляна. Холмс понякога е саркастичен, дори сардоничен, но е лишен от простото човешко чувство за хумор, както и от други човешки атрибути като чувства. Той е нещо като логична машина, смята, че чувствата пречат за решаване на загадките, затова не ги употребява. Както описва нещата д-р Уотсън, Холмс няма никакви познания по литература, астрономия, философия и политика. В същото време има забележителни знания и умения по анатомия, химия, ботаника, геология, познава законите, знае и помни подробностите за всяко сензационно престъпление, извършено през този век. 

Така описан, Холмс е истински английски бастун както отвън, така и отвътре. И все пак, казаното не е съвсем вярно. Депресиите му показват, че чувства той има, а борбата да ги потиска не е докрай успешна. Свири на цигулка и специално ходи да слуша концерти, да речем на Сарасате, което също го свързва с емоциите. Най-често не взима какъвто и да е хонорар от беден клиент, но истинските богаташи плащат 5-6 пъти повече от онова, на което Холмс вика „твърда тарифа”. Разбира се, като говорим за човешки емоции у Холмс, най-често стои въпросът за отношението му към жените. Спрямо тях той е пълен с предразсъдъци - твърди, че на жените не може да се вярва, поне не напълно и други подобни.

 Знае се, че никога не е правил секс, никога не се жени и никога дори не се влюбва – за разлика от Уотсън, който, поне с влюбванията, се занимава постоянно. Самият Конан Дойл пише в едно писмо: „Отношението на Холмс към жените е нечовешко, сякаш е сметачната машина на Бабич – и точно толкова можеш да очакваш от него да се влюби”. 

В историите за великия детектив има образи на забележителни жени, но само една от тях, певицата Айрин Адлър, дотам впечатлява Шерлок Холмс, че той се държи пред нея като момченце – с мълчаливо обожание. Това не остава незабелязано както за Уотсън, така и за читателя. Когато приятелят му го подкача на темата, детективът отрича, разбира се. Въпреки това е толкова запленен от Айрийн, та я оставя да се измъкне без наказание и на всичкото отгоре се изпуска да каже, че тя е „Жената” с главно Ж. Другият въпрос, който често се обсъжда във връзка с емоционалните и сексуални нагласи на Холмс, е темата за хомосексуалния дял в приятелството с д-р Уотсън. Какво да ви кажа, поне за мен задълбаването в подобни въпроси прескача границата на нормалното. 

В края на краищата, независимо дали го приемате като истински или като измислен образ, но изначално се знае, че Шерлок Холмс е велик детектив, не велик любовчия. Така че предлагам да се придържаме към случая и да не се разсейваме с глупости, драги ми Уотсън.