След възражения от Светия синод на БПЦ, БАН и силна обществена реакция, от Министерството на културата, официално съобщиха , че изложбата с работно заглавие „Изкуство и култури в България (XVI–XVIII век)“ в парижкия музей „Лувър“ в отдела за ислямско изкуство е отменена. Пламен Сивов от сайта Православие БГ с коментар :
Всъщност, ние получихме много малко и много фрагментиран информация за това, какво точно се е случило, какви преговори са текли, и се опитваме да я сглобим. Най-вероятно с най-добри намерения е била първоначалната стъпка да се осъществи такава изложба, но поставнето на българско християнско изкуство от този период в мазето на Лувър, както разбрахме, и със заглавие ислямско изкуство за целия отдел, съвсем естествено разбуни духовете и както винаги се разделихме на две и отново се разделихме и започнахме да мятаме буци едни срещу други.
Във фейсбук още преди решението за спиране на тази изложба се появиха хора с либерално мислене, които побързаха да обявят, колко е хубаво това, как съжителството на ятагани и икони трябва да бъде приветствано в името на съвременен мултикултурализъм, разбиран от съвременна гледна точка, и с пълно неглижиране на драматичния контекст, в който се изживява българската нация в този пероид. Беше поставен този драматичен контекст като нещо, което трябва да забравим и преодолеем в името на светлия мултикултурализъм. И това е разбираемо за хора с прогресивно мислене.
От другата страна са хората с консервативно мислене, които казваха, че това е недоустимо и неуместно, и че български икони са се правели в този османски период, но в рамките на една потисната култура, каквато е била нашата - мачкана, унижавана и на практика унищожавана кулутра.
Появиха се различни хрумки като тази, че то е като да се представи Едит Пиаф в рамките на нацистка Германия, или културата на Европа в ози перод, и как биха се почувстнали французите. Много хора зададоха уместни въпроси в тази посока.
Няма зла умисъл от страна на хората от музея, това е тип мислене, един особен синдром на ориентализъм в мисленето на европейските културни институции и въобще на европейския човек, когато става въпрос за източно християнство. Това не е от сега, това е дълъг период, в който източното християнство се е възприемало със силно ориенталско влияние, защото не се вписва с католическата и протестантска традиция.
Това за съжаление е основната , дълбока, културна причина в мисленето на организаторите от музей като Лувър да поставят източно християнско изкуство в отдел за ислямско изкуство. Това не е направено със зла умисъл, нека не се заблуждаваме, това е тип мислене, което се възприема като проблемно от сериозните изкуствоведи. Всеки, който се е занимал с византийска естетика, история на Византия, на източната християнска култура знае, че такива пришивания са неуместни в по-широк културологичен план. Но за съжаление, такъв рецидив се случи.
И някои реакциите сега, които са в посока, след като е Лувъра, на всяка цена трябва да сме там и това може да се тълкува като дълбок провинциален комплекс. Кои сме ние, кой е Светия синод, че да отказва покана на Лувъра, ние трябва на всяка цена да сме там. Това според мен е неправилно, и когато става въпрос за сериозни аргументи, независимо дали е Лувъра, института Гети, или Ню Йорк, или където и да е, ние би трябвало да имаме някакво национално самочувствие, което в случая беше подплатено с аргументи.
От културологична гледна точка всички култури си взаимодействат и съжителстват, но когато изведено в една изложба, която показва един травматичен за нас, българите, период, добре е да имаме някаква базистна чувствителност. Иначе се превръщаме наистина в дълбоко провинциализира в реакциите си общност.
Цялото интервю с Пламен Сивов е в звуковия файл.
В "Срещите" винаги сме споделяли, че "към бъдещето трябва да се върви гърбом, с поглед верен в миналото". Затова тази събота припомняме кой е Луи Леже. Той е човекът, за когото казват, че е в първите редове на онези, които твърдят най-правите думи за България и българите в трудната й историческа съдба, това припомня издателят Николай Тончев...
Художничката Борислава Сотирова открива своя самостоятелна изложба в галерия „Дружество на пловдивските художници“ на булевард „Цар Борис Трети Обединител“. Тя е добре позната от общите и кураторските изложби на дружеството и е от младите таланти на Пловдив - с богата живопис, условно търсено пространство и експеримент с различни материали...
С френския филм „Чужденецът“ на Франсоа Озон се открива кинолитературният фестивал „Синелибри“ в Пловдив. Лентата е адаптация на едноимения знаков роман на Албер Камю, в който авторът разглежда проблемите на отчуждението и абсурда. Сред безспорните акценти в програмата е политическият трилър „Магьосника от Кремъл“ с участието на Джъд Лоу...
Премиера на спектакъла „Хадера́л – последното пътуване на Константин Величков“ ще се състои тази вечер в Пазарджишкия театър , който носи името на видния наш възрожденец и деятел на културата. Постановката е по идея на новия директор на театъра – Димитър Ба́ненкин, който обявява, че целта е да се почете 170-годишнината от рождението..
Художничката Евгения Панчова открива тази вечер изложба в Пловдив . В първата си самостоятелна експозиция за галерия "Резонанс" тя ще покаже живопис, пластика и рисунки. 26 нейни творби могат да се видят до 11 ноември 2025 г. Евгения Панчова е родена през 1963 година Пазарджик. През 1982 - завършва ССХУИИ „Цанко Лавренов“ – Пловдив,..