Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Великите европейци - Лео Бакеланд

| обновено на 04.03.20 в 10:09

Седя си аз с бакелитова мишка пред бакелитов компютър, телефонът от бакелит се зарежда през бакелитов щепсел от бакелитов контакт, виждам бакелитов телевизор с бакелитово дистанционно и бакелитови климатик сдруго бакелитово дистанционно. Седя сред бакелит и се чудя - кой ли е измислил бакелита. 

Лео Бакеланд, ето кой. Този белгийски химик и изобретател промени света, като го вкара в пластичната епоха. Но споменатите устройства са от пластмаси, не от бакелит – ще възразят някои. Те може и да не знаят що е бакелит, но им предлагам истинското химическо име на този материал - поли оксибензил метилен гликолан хидрид. Да, дори най-заклетият химик не би го казал, без да трепне, така че дума „бакелит” добре го замества. Макар че и тя върви към забрава, заместена от по-общото - „пластмаса”. 

Но именно „бакелит” през 1907 Лео Бакеланд нарича материала, получен при смесването на фенол с формалдехид. Да, дава му своето име, защото се гордее с постижението си. Той знае доста сфери, за които новият материал е подходящ и ще донесе куп пари. Говорим за най-новите индустрии тогава – телефони, радиоапарати и други устройства, компоненти за електротехника, автомобилостроене, военна промишленост. 

Е, отначало дори самият изобретател не си представя всички приложения, които после, особено след ВСВ, ще имат пластмасите. Но бакелитът е първата и практически единствената пластика до войната. През 20-те и 30-те години, докато Бакеланд е още жив, неговото изобретение завладява Земята. След това, с първите космически апарати, синтетичната пластмаса завладява и Космоса.

Бакелитът се предлага от химическата индустрия като материал за моделиране, лепило, лак. Високата му устойчивост на топлинни, електрически и химически въздействия го правят прекрасен изолатор. Формоването му е лесно, отначало той дори се ползва за билярдни топки, а после отива наистина навсякъде – от картечница, до мундщук на саксофоните, от копче до прибори за хранене, от фигурки за шах, до детски играчки. Красотата на този синтетичен материал го отвежда в сферата на изкуството и стила арт деко, попада и в твърде претенциозния свят на бижутерията. Още през 20-те години Коко Шанел включва в колекциите си бакелитови гривни, а някои майстори поддържат традицията и досега. 

Имам ярък детски спомен за едно най-обикновено, но всъщност доста красиво, черно бакелитово радио в къщи. Завиждах на баща ми прекрасната кафява бакелитова кутия, в която държеше приборите си за бръснене. Щом пропуших, използвах старо цигаре, което изглеждаше от кост, но беше от бакелит. Изобщо, бакелитът е наистина универсален материал и неслучайно през 1993 Американското химическо общество го обявява за „национална историческа забележителност”. И това е, въпреки всички негативи, свързани с понякога твърде тежките замърсявания на околната среда, които пластмасите носят. Доста тежки химически миризми изтърпява и Лео Бакеланд, докато намери формулата за производството на бакелита. Но той е свикнал, прави го цял живот. 

Бакеланд е роден в Гент през 1863, но фамилията е холандска и означава”Земя на маяците”. Баща му е обущар, който не може да чете и не разбира защо му е на малкия да учи. До 13 Лео хем ходи на училище, хем е чирак в работилницата. Майка му обаче, която е домашна прислужница, го насърчава. Лео завършва държавно училище, а после завършва Общинското техническо училище с медал по всички 4 предмета - химия, физика, механика и икономика. Семейството няма пари, но заради успехите управата на града му отпуска университетска стипендия. В университета Бакеланд специализира химия и една от причините за това е огромният му интерес към фотографията. На 21 прави докторска дисертация, 2 години преподава в Брюж, но през 1889 университетът в Гент му предлага място на асоцииран професор. Лео приема, но не само заради науката, а защото там е любимата Селин Суортс. Те скоро се женят и имат дълъг и щастлив живот. Цял живот Селин, освен че създава прекрасна домашна среда, е пръв помощник на Лео както в лабораторната му работа, така и по-късно, при организацията и управлението на производствените му фирми.

След сватбата семейство Бакеланд съчетава медения месец с научния интерес. Две години по-рано той печели първа награда по химия в конкурс и получава финансиране за проучвателно пътуване в големи световни университети. Сега те обикалят Лондон, Оксфорд, Единбург и спират за по-дълго в САЩ. Умниците там обаче не искат да изпуснат младия и талантлив европейски химик и му предлагат съблазнителна работа в една от най-големите фабрики за фотографски материали. 

После обаче Лео напуска, става независим изследовател и консултант, и измисля фотографската хартия „Велокс”. Тя прави светлосенките много нюансирани и се проявява и на изкуствена светлина. Бакеланд започва производство с двама съдружници, хартията се налага на пазара, а когато Кодак решава да купи бизнеса, Бакеланд получава 215 хиляди долара, около 6 милиона днешни. Тоъ си купува имението "Snug Rock” на река Хъдзън и си оборудва лаборатория, където, след 7 години къртовски труд и обезсърчаващи опити, открива бакелита. 

Отначало се сблъсква с проблем. Лео иска само да продава патента, не да организира самото производство и търговията с бакелит, но е принуден. Големите производители разбират перспективите пред новия материал, но никой не е достатъчно гъвкав, за да се преустрои бързо. Бакеланд се заема и през 1910 се ражда известната „Бакелитова корпорация”. 

Така на по-стари години Бакеланд вече може да се отдаде на своите хобита, които, освен химията, включват автомобилизъм, яхтинг и градинарство. Той купува голямо имение във Флорида и от градините изпраща екзотични плодове на приятели в Ню-Йорк. Но се затваря и се превръща в ексцентрик, който се храни само с консерви и на моменти се държи като безумец. 

Всъщност, наистина не е с всичкия си – резултат от тежката деменция, която не прощава дори на богатите и умните. Синът му, който трябва да наследи огромната корпорация за бакелит, няма никакъв интерес към науката или бизнеса, така че през 1939 Лео продава всичко и се пенсионира, но скоро го настига сърдечният удар. Бакелитът обаче остава жив. 





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

„Алтер его” - за словото, песните и карикатурите на Хр. Карастоянов

На 22-ри февруари големият български писател Христо Карастоянов щеше да навърши 75 години. В „Алтер его“ не успяхме да отбележим конкретната дата по обективни причини, но затова пък ще направим това тази събота и то по малко по-нетрадиционен начин.  Ще разговаряме за Дядото с известния поет, журналист, фотограф и сатирик Владислав..

обновено на 01.03.25 в 16:10

Пловдивчани посрещнаха Баба Марта на площада

Десетки пловдивчани присъстваха на традиционното посрещане на Баба Марта.  На пл. „Стефан Стамболов“ деца към народно читалище „Кирил Дженев“ представиха пъстра фолклорна програма, а Баба Марта закичи с мартеници деца и възрастни.  В ролята на Баба Марта се превъплъти Лена Райкова, която подчерта, че този празник е много древен и ние трябва да..

публикувано на 01.03.25 в 12:51

В "Срещите" за християнството и езическите празници

Никого няма да изненадам с наблюдението, че България е една от страните със съжителство и до днес на предхристиянските митологични вярвания и християнската вяра. Но как ни легитимира това? С проф. Мария Шнитер в дена на Баба Марта питаме: "Езичници ли сме?" И какво значи това?

обновено на 01.03.25 в 10:11

Тази година "Пловдив 2019" финансира фестивали с близо 2 млн. лева

1 милион и 900 хиляди лева ще инвестира тази година Фондация „Пловдив 2019“ в различни по мащаб проекти. От общо 43 проектни предложения, които са постъпили по отворена покана „Фестивали и големи събития“ експертното жури класира 25 от тях, което е двойно повече в сравнение с миналата година. Селекцията включва ключови събития, характерни за..

публикувано на 28.02.25 в 15:04

Весела Ножарова спечели конкурса за куратор на Националните есенни изложби

Проектът на Весела Ножарова носи заглавието „Частица от река” и прави връзка между Георги Божилов-Слона и съвременните автори. Ножарова спечели в конкуренцията на още два проекта на Моника Роменска и Пламена Рачева и Яна Костова.  В проекта си „Частица от река“ Весела Ножарова, която е тазгодишният куратор на Националните есенни изложби,..

публикувано на 28.02.25 в 14:00