Търсят 4-ма болногледачи в Дома за деменции в Пловдив

Страницата, в която Центърът за хора с деменции към Комплекса за социални услуги „Св. Георги“ в Пловдив беше наречен „дом на ужаса“, е затворена. Но сега има остра нужда от болногледачи и общината среща трудност да запълни свободните бройки. Това обяви заместник кметът по социалните въпроси Анести Тимчев: 

В момента има 4 свободни места, търсят се болногледачи. Това е една нелека професия с минимална работна заплата. Бюрото по труда прави неимоверно много усилия, но няма желаещи. Следващата седмица отново ще отида там, ще поканим хора.

Директорката е отстранена и до титуляр има временно изпълняващ длъжността. Уволнени са и болногледачи, а в Центъра са останали 7, напомня Тимчев. И докато се търсят техни колеги срещу заплата от около 400 лева, общината привлича в грижата помощта на доброволци. 

Ще влеем една свежа струя с доброволците от БЧК - имаме договореност, сега се прави графика кога и кои ще дойдат, какво ще изпълняват. Ще говорим и с Националния Алианс за работа с доброволци. Няма да оставим Центъра - допълва зам. кметът. 

А социалният асистент Калина Димитрова, за която е болезнено да се връща към случая, изнесен в медиите, обяснява:

Ние един месец мълчахме, защото бяхме принудени да мълчим - да видим кое как ще излезе. Реално погледнато, ние не можахме да се защитим. Аз лично съм човек, който с такова удоволствие работи тази работа. Всичко давам от себе си. И това, което излезе, мен лично ме потресе. Психически съм омерзена. В момента имам чувството, че съм с 20% достойнство. 

А за липсата на болногледачи, казва: Просто умоляваме - тежка е работата, действително, но ако са повече хората, тя се разпределя. Тук има прекрасни условия за труд. Колективът на този етап е прекрасен.

Има само трима мъже сред 27-те обитатели на центъра. На 99 години Цветанка е най-възрастната. А Стоянка, която е доведена тук от МВР буквално от улицата, все още не иска да излиза извън Центъра. 

Времето за повечето от  настанените в него няма конкретни параметри. Защото паметта им го деформира. Те не си спомнят много неща от живота си. Но помнят песните, които са учили. И защото отбелязват празниците, с песен се готвят да посрещнат и най-близкия - 8 март. 

Как изглежда един предиобед в Центъра два дни преди него - може да чуете в репортажа в звуковия файл с част от историите на обитателите му.