Когато през 1813 Дейвид Ливингстън се ражда в Блентайър, Шотландия, нищо не подсказва, че това е най-прочутият британски пътешественик на 19 век и последната голяма фигура от епохата на Великите географски открития. Семейството е бедно и силно религиозно. На 10 момчето напуска училище и работи по 14 часа на ден във фабрика за памучни платове. С парите не само подпомага семейството, но и спестява, за да учи. Започва с латински сам и нощем, а след година чете в оригинал Вергилий и Хораций. После хваща ботаника, зоология и геология.
Книга на мисионер в Китай го вдъхновява да завърши медицина и сам да отиде в Далечния Изток. След 14 години работа във фабриката, има пари да изучи медицината в Глазгоу и се свързва с Лондонското мисионерско общество. Не заминава за Китай обаче, а среща Робърт Мофат, който обръща погледа му към Африка. Ливингстън пристига там през 1840, бързо се сприятелява с хората от няколко местни племена, научава езика на едно от тях и, освен, че опитва да ги покръсти, помага им като лекар. В интерес на истината, той не е особено успешен мисионер. Най-голямото му постижение е покръстването на вожда Сечеле, който дори официално се отказва от езическите церемонии за дъжд и четири от петте си съпруги. Това създава проблеми обаче, защото настъпва суша, племето обвинява вожда, а той се връща към задълженията си. Една от „бившите” му жени пък забременява и става ясно, че Сечеле е разделен с тях само денем, не и нощем.
Тези и други фактори карат Ливингстън да се откаже от пряката мисионерска дейност и да изследва Африка, за да открие пътища за навлизането на много мисионери. Девизът му е: „Християнство, търговия, цивилизация”. Към средата на 19 век централните зони на картата на Африка са огромно бяло петно. Ливингстън започва с поход през Калахари на Север, после завива на Запад и стига до Луанда, днешна Ангола. Оттам тръгва към другия бряг и става първият бял човек, пресякъл континента от Запад на Изток, открива и ред планини, реки, езера. Най-прочутото му откритие е водопадът Виктория на река Замбези. После се връща в Англия, пише книга, която се превръща в бестселър по света и получава силна подкрепа, включително правителствена, за втора експедиция.
Нейната цел е да се открие място, най-вероятно езеро, където реките Конго и Замбези или техни притоци се сливат, тоест, да се намери удобен воден път за транспортиране на християнство, стоки и цивилизация между двете крайбрежия. Ливингстън смята също, че така ще се сложи край на ужасяващата търговия с роби, която опустошава черния континент. Воден път обаче няма, Ливингстън страда, популярността му спада и вече по-трудно финансира третата експедиция, чиято цел е да намери изворите на Нил. Както и досега, той минава през ред опасности, става свидетел на масово клане на роби и изчезва от света за 6 години. Преживява малария, сънна болест, дизентерия и има ужасни тропически язви на краката. Пристига в Уджиджи, за да разбере, че очакващите го там провизии и лекарства са разграбени.
Но когато вече е напълно отчаян, появява се британският журналист Хенри Мортън Стенли, изпратен с неограничен бюджет от американски вестник да открие знаменития пътешественик, когото вече мнозина смятат за мъртъв. „Д-р Ливингстън, предполагам” – казва Стенли, когато единствените двама бели мъже на стотици мили наоколо се здрависват. Историята е по-скоро измислена, но красива заради типичното британско чувство за хумор. Стенли носи лекарства и провизии, двамата прекарват месеци в разговори, но Ливингстън отказва да се върне с него в Англия, а продължава да търси изворите на Нил. Така и никога не ги намира обаче. Една сутрин през 1873 двамата му останали африкански помощници намират самия него коленичил до леглото в поза за молитва и мъртъв.
Сърцето му погребват там, където му е мястото – в сърцето на Африка, а тялото осоляват и изпращат с кораб в Лондон. Така най-после великото пътешествие на Дейвид Ливингстън наистина свършва и той е погребан с огромни почести в Уестминстърското абатство.
Художничката Михаела Иванова отбелязва 35 години творческа дейност с голяма изложба живопис „Моите планини“ в Залите за временни експозиции на Градска художествена галерия Пловдив. Авторката, която живее и твори в родния град, е позната с интереса си към пейзажа и с пътешествията, които осъществява по различни маршрути из българските планини...
В предаването за книги на Радио Пловдив на 30.1 1. 202 4г. бяха представени следните заглавия: БНР подкасти · Преге - 30 ноември 2024 Рубрика „Напълно непознати“ Жоржи Амаду. Габриела, капамфил и канела. 4-то изд. 528 стр., ок. 6А, Ентусиаст, 2024. Лора Маквей. Лени. 284 стр., ок. 5А, Амат-Ах, 2024. Петер Кароши. По..
За 12-та поредна година в Стария Пловдив започват празниците "Светлина и надежда". Те включват поредица от събития, посветени на д екемврийски празници и се организират от екип на Общински институт "Старинен Пловдив". В програмата са включени концерти, изложби, творчески работилници за изработка на коледна украса и шевици и приказни театрални..
Премиерна прожекция на документалния филм "Кой е проф. Чирков" ще се състои в два поредни дни в голямата конферентна зала на Дома на културата "Борис Христов". Филмът има за цел да разкаже, да съхрани и предаде на бъдещите поколения делото на българския професор, създал съвременния облик и лечение на модерната кардиохирургия и изградил..
Как стигнахме дотам, че изкуственият интелект се нареди сред най-добрите в два поредни конкурса за поезия? Накъде отива поезията и накъде отиваме ние без нея? Накъде отиват хората и творчеството?. Гости на "Срещите" - проф.Маргарита Младенова, Николай Генов и Георги Караманев.