Татарите са използвали чумата като бактериологично оръжие

Рилски монах от ХVІІІ в.

Епидемиите и хората от средновековието до днес, какъв извод можем да направим за нашето време? Доц. Димо Чешмеджиев, историк и преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски“, професор в Кирило-Методиевски център към БАН коментира, че най-масовата и известна е т.н. юстинианова чума от VІ век по време на великия император Юстиниан. Смята се, че е пренесена от Египет с  търговски кораби и живеещите на тях плъхове. Първо се заразява Константинопол, а после Балканският полуостров. Фактите сочат, че  от 541 г. са първите сведения, а пикът е 544 г. , когато в Константинопол на ден умирали между пет и десет хиляди души.

Не знаем, как хората са се справили тогава, но заразата продължава да върлува до средата на VІІІ век на някои места в ЕВропа. 

Други епидемии са чумата през ХІІІ век и през ХІV век, когато достига своя пик. Сведенията, че е донесена от татарите са по-достоверни. Те идват от Изток и даже я разпространяват като военно оръжие при обсада на град. Затова често са наричани черната чума. Това е бактериологично оръжие, те са го знаели и използвали. Даже до ден днешен има фабрики, които произвеждат такива работи....Счита се, че затова през ХІV век Балканите се обезлюдяват на 50%. Това е една от основните причини за успеха на османските турци при завладяването на полуострова. Тракийските територии, южно от Стара планина по археологически данни почти са лишени от население. Вакуумът се запълва от тюркски племена от Мала Азия.

 Има много интересна история, че тогава се нарушава вековната забрана жена да стъпва на Атонския полуостров. Сръбският цар Стефан Душан, който е женен за българката Елена, сестра на цар Иван Александър, бягат и се крият на Атонския полуостров. Елена отива там, без да наруши формално забраната, тъй като в едикта на император Алекси І Комнин от ХІ век се казва, че женски крак  там да не стъпва. Тя действително не стъпва, защото са я носили на носилка. Така царското семейство се спасява, но други хора не са имали този шанс.

Доц. Димо Чешмеджиев разказва още, че има археологически следи в България от тази чума. Пример е църква №8 на Трапезица, където се открива масово погребение,  с използване на вар, като познато средство за дезинфекция. В столицата Търново също е имало зараза и много хора са станали жертви.

През османския период е имало няколко епидемии. Рилският монах, който цитирахме от ХVІІІ век говори за такава епидемия. През първата половина на ХІХ век също има епидемия. Хипотезата е, че поразява предимно мюсюлманското население, защото не взимат предпазни мерки и считат, че Аллах така е решил. Християните бягали в планините, но това е малко романтична история. Тогава хората са избирали изолиране на болните, предимно в манастири и отдалечени места.

Чешмеджиев заяви, че продължава да работи онлайн със студентите. Сега има повече студенти, отколкото на живо в университета.

Интервюто с Димо Чешмеджиев е в звуковия файл.