Извънредното положение върши много хубава работа за навлизането на музеите в дигиталния свят. Това твърди Екатерина Илиева от Археолгичския музей в Пловдив. Като всички културни институти, и той е със затворени врати за посетители заради кризата с коронавируса. Но служителите му продължават да работят от вкъщи.
При нас работата не спира. Всички са натоварени с различни задачи и честно да кажа, много добре ни дойде, защото имаме възможност да подготвяме различни изложби и да двършваме неща, за които не ни оставяше време с многото разкопки.
Екатерина Илиева се занимава с Инициативата “Археология за всеки”. Тя стартира миналата година, предлагайки индивидулани и групови беседи наживо в музея по различни, предварително обявени теми. Сега формат “лице в лице” е невъзможен.
Съвсем естествено се обърнахме към електроните медии – фейсбук, където имаме най-много посетители. Онлайн, наживо, решихме, че ще протичат тези беседи, за да може да не прекъсваме връзка с любителите на археологията.
Досега по този начин са протекли 3 презентации. Последната е във видео-формат. Направихме нещо като документален филм, който поканхме хората да гледат. Следващата презентация ще е посветена на историята на Пловдив, която ще можем да разгледаме чрез историята на 5 предмета в музея. Тя ще е в събота, 4 април, от 10, 30 часа във фейсбук страницата на музея напълно безплатно.
Опитът показва, че беседите в мрежата се гледат от 30-40 човека. Хубавото е, че след това те продължават да стоят на страницата на музея и хората имат достъп до тях по всяко време.
По примера на колеги и от други музеи, Археолгическият музей в Пловдив вече “качва” на уеб страницата си и онлайн табла от стари изложби. В момента е “подредена” експозицията от 2018 година “7 разказа за вярата”, посветена на 7 истории, свързани с християнската религия.
По този начин музейните експозиции не стоят затворени, а поемат един нов живот. А музеите си връщат социалната функция – разказва Екатерина Илиева.
Все пак, живата връзка с посетителите липсва на музейните работници и те очакват с нетърпение след извънредното положение да ги посрещнат в лице в лице с новите изложби, които и в момента подготвят.
Чуйте интервюто с Екатерина Илиева в звуковия файл.
На 22-ри февруари големият български писател Христо Карастоянов щеше да навърши 75 години. В „Алтер его“ не успяхме да отбележим конкретната дата по обективни причини, но затова пък ще направим това тази събота и то по малко по-нетрадиционен начин. Ще разговаряме за Дядото с известния поет, журналист, фотограф и сатирик Владислав..
Десетки пловдивчани присъстваха на традиционното посрещане на Баба Марта. На пл. „Стефан Стамболов“ деца към народно читалище „Кирил Дженев“ представиха пъстра фолклорна програма, а Баба Марта закичи с мартеници деца и възрастни. В ролята на Баба Марта се превъплъти Лена Райкова, която подчерта, че този празник е много древен и ние трябва да..
Никого няма да изненадам с наблюдението, че България е една от страните със съжителство и до днес на предхристиянските митологични вярвания и християнската вяра. Но как ни легитимира това? С проф. Мария Шнитер в дена на Баба Марта питаме: "Езичници ли сме?" И какво значи това?
1 милион и 900 хиляди лева ще инвестира тази година Фондация „Пловдив 2019“ в различни по мащаб проекти. От общо 43 проектни предложения, които са постъпили по отворена покана „Фестивали и големи събития“ експертното жури класира 25 от тях, което е двойно повече в сравнение с миналата година. Селекцията включва ключови събития, характерни за..
Проектът на Весела Ножарова носи заглавието „Частица от река” и прави връзка между Георги Божилов-Слона и съвременните автори. Ножарова спечели в конкуренцията на още два проекта на Моника Роменска и Пламена Рачева и Яна Костова. В проекта си „Частица от река“ Весела Ножарова, която е тазгодишният куратор на Националните есенни изложби,..