Пред Радио Пловдив социологът Първан Симеонов, директор на социологическата агенция "Галъп интернешънъл", заяви, че в България проучването е направено сред 800 души в началото на април.
Средно уплашени сме, така Симеонов обобщи резултатите сред анкетираните българи за страха от заразата с коронавирус. Той обясни, че в началото на извънредното положение у нас 62% са свидетелствали, че се боят те или техните семейства да не се заразят с коронавируса. Сега техният дял се е увеличил до 68 %.
Тревогата остава висока в България, но не продължава да расте, каза социологът и допълни, че в момента, може би, се намираме в платото на обществената тревога, докато по света тя расте.
Българското общество е едно от тези, които смятат, че заплахата е преувеличена, посочи още Симеонов. Той се позова на данните, според които 55-56 % от анкетираните българи казват, че заплахата е преувеличена. В началото на извънредното положение те бяха над 70 на сто, припомни социологът.
Ние сме едно от обществата, които имат едно на ум, коментира Първян Симеонов.
У нас има тенденция на неголям, но все пак осезаем спад на готовността на българите да жертват част от правата си, ако това ще помогне в борбата срещу разпространението на коронавируса, отбеляза социологът. И допълни, че тенденцията в световен мащаб е обратна.
В началото на извънредното положение 83 % от българите са заявили готовност да ограничат част от правата си. Сега те са 73 %.
Според Симеонов, това свидетелства, че българското общество вече се поуспокоява.
Искрено се надявам това успокоение, тази демобилизация, тази ерозия в готовността да се ограничаваш да не е преждевременно, подчерта социологът.
Цялото интервю на Иванка Петкова с Първан Симеонов е в звуковия файл.
Ето и основните параметри на новото проучване на "Галъп интернешънъл":
Страхът от заразата:
През последните няколко седмици страхът от зараза с коронавирус расте сред обществата в почти всички изследвани държави.
В България в началото на извънредните мерки 62 на сто от запитаните казват, чесе страхуват, че те или техни близки могат да се заразят с коронавируса. Преди две седмици делът им се увеличава до 69 на сто, а изследване от преди дни показа, че тревогата е 68 на сто, т.е. засега като че ли спира растежа си.
Данните показват, че заплахата от заразата у нас се осъзнава видимо по-сериозно, в сравнение с периода преди месец.С това българите са близо до средните стойности на тревога по света.
Мерките на правителството:
75% от анкетираните у нас одобряват действията на правителството срещу разпространението на заразата. В навечерието на извънредното положение този резултат е бил 60%.
С този ръст за месец България е сред обществата, които в най-сериозна степен дават „бонус“ доверие към правителството след началото на извънредните мерки – наред със страни като Германия, Пакистан, Малайзия.
Тревога за работата и доходите:
У хората в България се задълбочава тревогата за работните места, въпреки одобрението на мерките срещу разпространението на заразата.
22% от запитаните казват, че са загубили сериозна част от доходите си. 14% декларират временно спиране на работа. При 8% работният ден е бил намален. 9 на сто у нас казват, че дори са загубили работа– сериозен ръст за няколко седмици. На границата на март и април този дял е бил 6 на сто, а седмица по-рано – 3%.
Заплахата и жертването на човешки права:
Повишеното усещане за заплаха е затвърдило и готовността да се жертват някои човешки права, ако това ще помогне за предотвратяване на разпространението на заразата. През март 75% от всички запитани са изразили готовност да жертват някои от правата си, докато кризата с Ковид-19 премине. Сега този дял се равнява на 80%.
В България делът на готовите да се откажат от някои от своите права се е понижил в последните седмици. 73% от запитаните са готови да жертват някои от правата си, докато преди въвеждането на извънредните мерки този дял е бил 83 на сто.
Демокрацията в условия на криза:
22% от българите се съгласяват с провокативното твърдение, че демокрацията не е ефективна при тази криза. Този дял не е малък, но все пак 78% не споделят критиката към демокрацията. Българите не губят демократичния си рефлекс.
Това са някои от изводите от втория експресен сондаж по света, проведен от водещата глобална изследователска мрежа – световната Асоциация „Галъп интернешънъл“. Първата вълна беше през март. Всички резултати от двете вълни са достъпни на страницата на асоциацията www.gallup-international.com
"И я превърнаха в пустиня. И нарекоха това мир." С този цитат от Тукидит п олитологът от Софийския университет проф. Татяна Дронзина коментира пред Радио Пловдив преговорите между САЩ и Русия за примирие в Украйна. Тя изрази притеснение, че до този момент Украйна не получава гаранции за сигурност отникъде. Това е една търгашеска..
"По-трудната задача при въвеждането на еврото вероятно ще е да убедим българските граждани, че това е това е по-добрият избор за тях самите, отколкото управляващите да убедят отговорните за членството европейски институции", смята икономистът Георги Стоев. Наскоро той обяви в профила си във Фейсбук готовост да отговаря на въпроси на интересуващи се за..
Въпреки грозните сцени от протеста на „Възраждане“ в събота нормалността в страната ни се завръща. Това коментира политическият анализатор и журналист Иван Тропанкев. Аргументира се с това, че имаме работещо правителство с опозиция, на прага сме на приемането на бюджет 2025, както и на влизането ни в еврозоната. „Докладът за членството..
Община Пловдив ще защитава обществения интерес при финализиране на електронната система в градския транспорт. Това заяви в интервю за предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив Ерол Садъков, заместник-кмет на Пловдив с ресор транспорт. Той обясни, че в момента се водят преговори с фирма „Тикси“ за сумата, която трябва да се даде допълнително за..
Смешна е историята дали е вярно, че България е изпълнила критериите и може да влезе в евозоната от 01.01.2026 г., защото става въпрос кога точно се закръгля при изчисляването на критерия. Това заяви в предаването "Точно днес" макроикономистът Георги Ганев . "Когато се опитваш да вкараш аналогова действителност в дигитални цифрови критерии, понякога..