На 29 април излиза от печат новият роман на Георги Господинов – „Времеубежище“. Книгата от няколко дни може да се поръчва предварително на сайта на издателство „Жанет 45“. Романът третира основната тема – как се живее в остър дефицит на бъдеще, сплитащ сатира и носталгия, история и ирония. Една тема, която точно днес, в условия на пандемия от COVID-19, изглежда повече от реална.
Такава е и репликата на героя от романа Гаустин - „Има само един ден и една нощ, и те се повтарят вечно“.
За вирусите на миналото и за този, който затвори пред очите ни целия свят – Антония Попова разговаря с Георги Господинов.
Времеубежище на какво и за какво е тази книга днес, когато всъщност света е затворил пред очите ни?
Когато писах романа, това бяха около три години, това заглавие се появи от самото начало и не ме оставяше. Не съм имал идея, че ще се случи това, което се случва сега. Но имаше във въздуха нещо, което ни правеше тревожни, в по-голяма степен от нормалното. И струва ми се, че тези неща, които ни връхлитат днес, по някакъв начин са витаели във въздуха. Сякаш някой ни казваше „така повече не може, няма да стане така“. И героите на този роман, и цялата ми идея беше около това – какво ще правим, ако един ден светът внезапно се промени и изгубим правото си на бъдеще, какво ще правим и накъде ще вървим? Разбира се, когато човек губи бъдещето си, когато настоящето е също тревожно, като че ли там, където търсиш убежище е миналото. Но до колко това минало е решение и колко опасно може да бъде? В романа става въпрос за клиника на миналото и героят Гаустин, който продължава от разказите и от „Физика на тъгата“, има такава голяма страст – да направи клиника на миналото, в едно градче – където хората ще могат да се връщат в най-щастливите си години. Колко обаче тази идея може да бъде опасна? Това е нещо, което се пита в романа.
Намираме се в машината на времето
Можем ли да направим паралел между вируса на миналото и вируса, който сега на практика блокира целия свят?
Да, това е едно от нещата, които ги има в романа. От самото начало има една глава, която започва с този вирус на миналото, който завладява всичко. Паралелът там е направен с испанския грип от 1918 година. Да, миналото ни залива. Какво правим сега, когато сме затворени в стаите си? Препрочитаме старите си книги, това правя и аз, отваряме албумите си и разглеждаме снимките си. Пуснете която и да е от телевизиите – там се въртят основно стари филми и сериали. Повтарят се стари мачове от световното първенство. Ние сме зациклили в едно друго време. Изведнъж сме се качили на някаква машина на времето, просто защото бъдещето е заключено – както сме ние сега по стаите си. И сме се върнали назад.
Впрочем – една тайна да издам. В романа има един откъс, където героите от днешно време губят паметта си и започват да гледат като за първи път старите футболни мачове. И там става дума за финала на едно световно първенство, което те гледат като за първи път. Без да осъзнават, че това вече е минало, че е дежа вю. В едно такова дежа вю живеем днес.
А миналото може ли да ни помогне да излезем на светло в бъдещето?
Да, разбира се. Защото в крайна сметка, времето ние го мислим разделено на месеци, дни, години, преди и след новата ера, но времето това е разделение човешко. А само по себе си – времето е едно и също. То непрекъснато се върти, смесва. Героят в романа Гаустин казва – „Има само един ден и една нощ, и те се повтарят вечно“. Така че – минало и бъдеще са другите наши човешки имена на едно и също нещо. В този смисъл, просто вижте как живеем всеки ден, смесвайки в главите ни това, което е било примерно преди 15 години и идеята – какво ще правим, ако излезем след пет месеца. Всичко това е едно и също време, което непрекъснато смесваме през себе си. Ние сме някакви центрофуги на времето, което се върти през нас.
„Времеубежище“ е глътка въздух, много е важно да излизат книги точно сега
Защо решихте да издадете „Времеубежище“ точно сега, в този изпълнен с несигурност, стрес и неизвестност свят?
Тъкмо затова. Защото най-разумно би било да изчакаме да се отворят книжарниците, хората да тръгнат, да се направи премиера, но решихме, че с моите издатели от „Жанет 45“, че всъщност много е важно да излизат книги и сега. Значи, ако светът спре, изключи от всичко за месеци, значи да сме се предали предварително. И освен това, когато тази книга беше писана, така се случи, че тя по някакъв начин кореспондира с това, което се случва сега. Говорехме с Манол Пейков и си казахме, че това може да бъде глътка въздух за всички. Сега, когато тя още не е излязла, но от три дни може да се поръчва, ми пратиха един списък откъдето хората вече са направили поръчки. И това е най-хубавото нещо, което може да се случи. Има поръчки от малки и големи градове от цяла Европа, има и от градове и села от България. Мен особено ме радват малките градчета и села – от село Писменово в Бургаско, село Житница, до Торино, Брюксел, Лондон, включително и Сингапур. Можем да си представим – това са хора, които чакат една книга. Те не са я чели, те не знаят какво ще открият в нея. Но идеята, че дори в тези извънредни времена, ти не поръчваш друго, а една книга, дава усещане, че живота продължава.
Цялото интервю с Георги Господинов можете да чуете в звуковия файл.
"Черно хайку" се казва новата стихосбирка на Яна Букова и макар че звучи оксиморонно, това всъщност е една не толкова кратка поема за живота, която изследва "терора на тленността". По-внимателният читател, или по-скоро почитател на творчеството на Букова, ще каже, че това всъщност е продължение на пътеката, по която ни води предишната й стихосбирка..
Девически хор „Евмолпея“ ще изнесе концерт под надслов „Коледен блясък“ на сцената на Епископската базилика на Филипопол с диригент Алия Хансе. Той е част от Коледно-новогодишната програма на Община Пловдив в рамките на дванайстото издание на празниците „Светлина и надежда в Стария град“, организиран от Общински институт „Старинен Пловдив“...
Премиера на пиесата „Венецианска загадка“ от Джузепе Берто представя Драматичен театър Пловдив в Камерна зала. Режисьор на спектакъла е проф. Здравко Митков, сценография и костюми – Петър Митев. Участват актьорите Калин Врачански, Мария Сотирова, Павел Сапунджиев и Мина Каукова. Мъж и жена - бивши съпрузи, търсят път един към друг след..
Новата книга „Илюзионистът” на един от най-успешните съвременни български автори Недялко Славов ще бъде представена тази вечер в Пловдив. Премиерата ще се състои в Литературния салон на читалище "Алеко Константинов". Литературната критика определя романа като многопластов, увличащ и завладяващ. Писателят и блогър Иван Стамболов казва за книгата:..
Тази вечер от 18 часа е откриването на изложба "Малък формат", в галерия "ДПХ", на бул. "Цар Борис III Обединител" 153. Изложбата е организирана около концептуалната рамка, работите да бъдат с размер до 30/30/30 см. Малкият формат може да бъде обхванат с поглед изцяло от близка дистанция. Той предполага приближаване, вглеждане. Въздейства..