Гергьовден е комплексен празник, който се развива

„Гергьовден е един от най-комплексните празници в българския съвременен и традиционен календар. Той е едновременно и личен, и местен, и национален, и военен и семеен. Макар че от гледна точка на християнството, св. Георги не е  най-важният светец, от гледна точка на традиционния календар, Гергьовден е централен празник. Заедно с Димитровден  те  разделят годината на две.“  Това подчерта  етнологът д-р Лина Гергова  от Института за етнология и фолклористика при БАН.

По думите й, чрез богатата си символика и по линия на личните преживявания, той преминава и като празник на много именници, на  много села и градове и като празник на нашата армия и на всеки войник поотделно.

Образите  на св. Георги са много.

Убиването на змея представя ритуалното преборване на природните сили, пускането на водата, опитомяването на природата.

Отделно от това, св .Георги е светец-войн  и в този си образ е покровител на армията. 

По времето на социализма празникът се очертава най-вече като празник на овчаря, на скотовъдеца. Тогава се правят  много  професионални празници, на база на по-разпространените и традиционните празници, с опитите те да бъдат освободени от религиозното. И досега в съзнанието на много хора представата за празника е свързана най-вече с трапезата и поднесеното агнешко.

Според д-р Гергова, днес не сме се отдалечили много от ритуалността на празника, но тя  не е толкова публична. Затова повече внимание се отдава  на гражданската страна на празника и това е жест към миналото, тъй като по времето на социализма Гергьовден не е бил празник на храбростта и на Българската армия. Той е възстановен в това си качество в началото на 90-те и постепенно така започва да се изгражда метафората на непобедимата Българска армия  от царското време.

„Във всеки един момент е имало такива исторически процеси, които изваждат някакви сегменти от българското и те стават по-видими и по-потребни. Така например Гергьовден като празник на града, се отбелязва в стотина селища в България и това е процес, който върви  от последните 30 години“, заяви д-р Гергова.

Наблюдава се развитие, което на пръв поглед изглежда традиционно, връщане към корените, но то е напълно модерно и характерно за нашата българска съвременност.

Гергьовден ни помага да отличим обществото от общността. 

Общността е в семейството събрано около трапезата и агнешкото, или в  малкия град на събора. А обществото е по-скоро по телевизията, в медиите и на парада в София. Там армията обединява българите и ги кара да се чувстват като нация. А обичаите, ритуалите в които всеки участва лично, изграждат интимността на  общността.

Чуйте интервюто от звуковаия файл: