Изчистването на историческите спорове с Република Северна Македония – задача с повишена трудност. На прага на решителната стъпка, която тя се очаква да направи, не без нашата подкрепа, към европейското семейство, нелекият дебат между двете държави бе обогатен с новата тема за езиковия спор. Какво развитие на съседските и емоционални отношения отчитат специалистите от Съвместната комисия по историческите и образователни въпроси с Република Северна Македония ще коментира нейният заместник-председател – историкът доц. Наум Кайчев.
„Българската позиция е ясна. Тя не е само българска, но и европейска – всички проблеми, особено двустранните, трябва да се решават далеч преди членството в ЕС. Това се отнася и за отношенията ни с нашата югозападна съседка Република Северна Македония. Тези въпроси ще бъдат част от нейното присъединяване“. Това заяви заместник-председателят на доц. Наум Кайчев.
Той припомни, че след първоначалния прогрес по постигането на договорености, свързани с личности от общата ни средновековна история като цар Самуил, Св.св. Климент Охридски и св. Наум Охридски, през април 2019 г. комисията е влязла в период на „много минимални обороти на придвижване“. Обяснение за факта трябва да се тържи основно на нежеланието на колегите от Северна Македония да се разделят с много от митовете от тяхната историография и лъжовните конструкции, свързани с мисленето на хората.
Доц. Кайчев уточни, че след вдигането на „извънредното положение“ се наблюдава процес на дребни пазарлъци, вкл. и говорене срещу България и яростна антибългарска кампания, която се излива в различни сайтове.
По думите му, независимо че при провеждането на избори в република Северна Македония в миналото, България не е присъствала като тема за обсъждане, сегашната ситуация провокира антибългарски коментари.
„Предвид особените обстоятелста, свързани и с функционирането на Комисията, и с проблемите при прилагането на договора и очакваното решение за изготвянето на преговорна рамка, която ще бъде основа за следващите ходове на Република Северна Македония към членство в ЕС, обстоятелствата в дипломатическия календар влияят върху мисленето на хората. Това се отразява и в медийното пространство“.
Доц. Кайчев бе категоричен, че Съвместната комисия трябва да поднови дейността си след вдигане на извънредните мерки във връзка с корона кризата. „Това ще бъде в интерес на въпросите, които все още не са решени и нашите общества ги чакат“, подчерта доц. Кайчев.
Интервюто – от звуковия файл:
Около гръцкия остров Санторини н аблюдаваме доста интензивна поредица от земетресения с магнитуд между 4 и 5 по Рихтер. През последните два дни са регистрирани 15 труса с матнитуд 4 . Епицентърът не е на Санторини , обхванати са няколко острова. Голямата част от трусовете са в морето , но се усещат на островите. Това заяви пред..
Поръчката на общината, която трябваше да надгради системата на "Индра" за управление на градския транспорт и трафика въобще не е това, което ни се обясняваше през 2023-та година. Това ни стана ясно от доклада на заместник - кмета Ерол Садъков, коментира общинският съветник от ДБ Владимир Славенски, който е член на транспортната комисия в ОбС...
Община Раковски кандидаства тази година за държавно финансиране с проекти за над 10 милиона лева. Това заяви в интервю за Радио Пловдив Павел Гуджеров, кмет на Раковски. „Не пропускаме да кандидатстваме по нито една програма, затова Община Раковски се развива толкова добре. Предстои да кандидастваме по Програмата за развитието на селските..
В навечерието на Световния ден за борба с рака, който се отбелязва на 4 февруари, КОЦ-Пловдив отбелязва ръст на преминалите пациенти през лечебното заведение през миналата година. „Броят им се е увеличил с около 700. Има и още една негативна тенденция, която забелязваме през последните години – увеличение на пациентите с онкологични..
Изборни правила на поправителен изпит. Какви трябва да са промените за да се избегнат съмненията за чесността на вота? Според председателя на Управителния съвет на Института за развитие на публичната среда Диана Ефтимова за последните десет години, откакто през 2014 година бе приет сегашният Изборен кодекс, в него са направени почти 80 предложения..