17 живописни платна под надслов на експозицията "Споделено" представя художникът Николай Няголов в пловдивската галерия "Аспект". Събитието дава начало на едно по-различно представяне на художниците – без официално откриване, без речи и коктейли." В рамките на три седмици, от 19 май до 9 юни, всеки е добре дошъл в удобно за него време, да сподели светлия и позитивен светоглед на Николай Няголов, а защо не и да отнесе в дома си картина с частица от неговата светлина".
Това коментира галеристката Олга Петрова в профила на галерията.
"Излизайки от безвремието, което обхвана всички аспекти на живота ни през последните два месеца, в галерия Аспект се завръщаме към нормалния си ритъм на работа с откриване на „Споделено” на Николай Няголов. Тази изложба трябваше да се състои през март, но карантината осуети плановете ни, така че авторът имаше възможност да посвети още време на нейното осмисляне, да погледне на нещата от друг ъгъл, зададен му от необикновената ситуация, пред която пандемията COVID 19 изправи света.
Със „Споделено” Николай споделя - споделя с публиката, с близките, със себе си, защото необичайността на живота ни напоследък ни научи на нещо важно и то е, че нищо няма значение, ако не е споделено, ако няма с кого и къде да го споделиш. 17 са платната, които художникът споделя с нас, всичките мислени и създадени специално за изложбата в Аспект. В експозицията преобладават средните към големи формати, като естествен център се презентира триптихът „Триумф на светлината”, съставен от три платна с размери 80х150, които свързани, въздействат почти монументално. Но не само форматът е определящ, тематично експозицията се обединява именно от светлината – носи лятно, свежо и лежерно, светло настроение. От платната лъха мирис на море, на лято, на ментов чай и изстудено вино, все неща, за които копнеем, затворени в домовете си. Но споделянето не е задължително директно, лице в лице, то може да бъде и една картина, споделена на екрана на компютъра или в самотата на изложбената зала. Две чаши студено розе формират композицията на „Споделяне”; „Ментов чай”, „Зимна чаша зелен чай”, „Споделеният плод” – наименованията на картините носят усещане за спокойствие, домашен уют, споделени мигове с най-близките – все неща, които бяхме позабравили в забързаното си ежедневие. И същевременно с предчувствие за лято, за море и южни брегове „Утро на лимана”, „Пладне на лимана”, „”Белият град”, „Разговор за синята луна” сякаш ни казват, че всичко ще се оправи, пак ще пътешестваме, пак ще се любуваме на слънцето и ще откриваме нови места, ще срещаме нови хора. Такова е усещането, което картините на Николай Няголов оставят у зрителя – светло, леко, добронамерено, а сега имаме нужда точно от това".
Интервю с художника Николай Няголов - звуковия файл:
Асоциация на куклените театри АКТ-Унима, България, Асоциация на работодателите в театралната област, Българска асоциация на работодателите в областта на културата и Съюз на артистите в България отправиха апел към министър-председателя, министъра на културата, председателя на Народното събрание и председателя на Комисията за медии и култура...
В предаването за книги на Радио Пловдив на 01.02.2025 бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати” (нови книги) Арт Спигелман. Маус. Баща ми кърви история. Ч. 1 и ч. 2 (графичен роман) 300 стр., ок.10А, Нике, 2025. Александър Дюма. Четиридесет и петимата. 536 стр., ок. 5А, Плеяда, 2025. Цончо Родев. Черният..
Премиерата на новия български игрален филм “ Не затваряй очи ” в Пловдив е тази вечер в Лъки - Дом на киното. Прожекцията е в 17.30 часа. Това е първият български игрален филм, вдъхновен от православна тематика, базиран на едноимения роман на Мартин Ралчевски. Разказва историите на двама мъже – Петър и отец Павел. Съдбите им се се преплитат по..
С ритуал по освещаване и първа литургия, отслужена от пловдивския митрополит Николай, ще започне истинския духовен живот на новата църква "Света великомъченица Марина" в Асеновград. Първата копка на храма не направена преди 26 години от тогавашния митрополит Арсений. Богословът и екскурзовод от Асеновград Йвайло Мирчев разказа, че преди години в..
"Два живота" - така се наричат 2000-те страници, живeли половин век в четири машинописни екземпляра. Защо? Коя е авторката Конкордия Антарова? И наистина ли книгата е написана под диктовка на духовни учители? В "Срещите" разказва Васил Пекунов, преводач на книгата. Интересно е, слушайте.