Празнуваме Спасовден

Според Новия завет 40 дни след възкресението си Исус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с апостолите, движейки се между тях като богочовек. 

Четиридесет дни след Възкресението Господ Исус се явявал многократно на учениците си. Разяснявал им Светото писание, потвърждавал обещанието си за идването на Утешителя Дух Свети. Всички ученици се убедили, че Исус наистина е възкръснал. 

На четиридесетия ден от Възкресението им се явил за последен път, беседвал с тях и ги извел от града на Елеонската планина, която е на около два километра от Йерусалим. Като се изкачили на планината, Христос вдигнал ръце да ги благослови. 

Още докато ги благославял, се отделил от земята и, подет от облак, се издигнал бавно към небето при своя небесен Отец. Апостолите се поклонили на Възнасящия се Господ и не могли да откъснат поглед от чудната гледка.

В народния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат против градушка, а последният от тях - Спасовден, е свързан с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък. 

Според българските народни вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен. С него могат да се лекуват болните. Ето защо в навечерието на празника болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади. 

Народните вярвания гласят още, че ако на Спасовден вали дъжд - годината ще е богата, а реколтата - обилна.

В ефира на Радио Пловдив доц. Ангел Янков, директор на Етнографски музей-Пловдив припомни, че според преданията в нощта преди празника болните и бездетните трябва да преспят на ливадата до цветето росен, за да постигнат чудодейно изцеление. Един празник, който е свързан със ставането на чудеса. Те ти, булка, Спасовден. Ето ти, булка, нещо, което не си очаквала, нещо което е свръх човешките възможности, нещо, което е чудо. 

Празнуват всички с имена Спас, Спаска, Спасимир, Сотир, Пашо и техните производни.

Интервюто с доц. Ангел Янков, директор на Етнографски музей - Пловдив е в звуковия файл.