Не бих нарекъл „нещо ново“ нищо от това, което наблюдаваме. Кризата с коронавируса задълбочи тенденции, които отдавна се развиват в българското общество. Случаят с Прокуратурата разкри нещо, което ние отдавна подозираме, че тя все по-малко служи като инструмент за спазване на българското законодателство и да се накажат тези, които не го спазват“. Това подчера политологът Христо Панчугов.
По думите му, избирателното поднасяне на информация от страна на Прокуратурата, цели създаване на алтернативен разказ за притъпяване сетивата на обществото по отношение на реалностите и видимите и знакови за обществото случаи, като нерегламентираното внасяне на отпадъци.
Обществото започва да се занимава с това кой и защо е публикувал този списък и встрани остава фактът, че във властта присъстват хора, свързани с престъпления и хора с нерегламенирани контакти с приеманите доскоро като олигарси, които обаче остават в управлението.
„Става въпрос за информация, която българските служби се правят, че нямат, но в някакъв момент е станало неудобно тя да бъде укривана повече, защото е изтекла от някакви чужди служби.“
Според толитолога, в България се е получило пренаместване на икономическите и властовите пластове. Създаденото разновесие вече не е можело да бъде поддържано, поради невъзможността на институциите да прикриват повече престъпни практики, или пластовете са започнали да се пренареждат, защото някакви външни партньорски служби са се добили с информация, която е станало неудобно да бъде прикривана.
„За съжаление, това са двете неща, които започват да разместват пластовете в българското общество. Те рядко са свързани с истинската работа на българските институции или с нетърпимостта на обществото към една или друга практика“, подчерта Панчугов.
Той предположи, че политическа управленска криза би могло да има, ако процесите бяха стартирали преди пандемията. Последните три месеца обаче са притъпили сетивата на българското общество, по отношение на демократичните практики.
„Днес обществото все по-малко смята, че институциите могат да свършат някаква работа. Насложи се усещането, че демокрацията не успява да се справи с кризите и се официализира факт, който знаехме отдавна – в България реална опозиция няма.“
Чуйте повече от звуковия файл:
Тази седмица слушаме истории, разказани от журналиста от БНТ Пловдив Димитър Димитров. Репортер, който се чувства еднакво сигурен когато отразява инциденти, протести, избори, военни и исторически събития, но и когато говори с рибари и ловци, които го покоряват с колорит и автентичност. Идва от Велико Търново и остава в Пловдив, реализирал своето..
Балканите бойкотират големите вериги магазини. Протестът срещу високите цени и ниския стандарт на живот започна от Хърватия и премина в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Бойкот се подготвя и в Гърция на 19 февруари, а у нас той е насрочен за идния четвъртък – 13 февруари. Какво се случва с цените в България? До какво ще..
Затварянето на дървопреработвателни предприятия, сред които и най-големият в региона завод за целулозна хартия в Стамболийски, води до криза в горския сектор и пазара на дървесина. Защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? Какво се случва в горския сектор у нас? Според проф. Васил Живков, председател на УС на..
Според ВМРО, съществува организирана престъпна група между държавата и големите търговски вериги. От организацията подчертават, че правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България. В интервю за Радио Пловдив по темата Александър Сиди от ВМРО беше категоричен, че "цените в големите търговски вериги у нас са..
Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..
Предимно облачно
Облачно
Разкъсана облачност