Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Великите европейци - Чеслав Милош

През 1970 година в Гданск полските комунисти избиват десетки хора по време на мирни протести. Десет години по-късно „Солидарност” издига първият паметник на жертвите на комунизма. Иронията е, че той е в гданската корабостроителница, която носи името на червения сатрап Владимир Ленин. На паметника има два цитата – от Библията и от „Вие, които съгрешихте”, стихотворение на полския поет и нобелов лауреат Чеслав Милош. И цитатът гласи: „Вие, които съгрешихте, не се чувствайте в безопасност. Един поет помни!” Не съм чувал по-искрена и въздействаща заплаха срещу комунистическите престъпници. Един поет помни – ето, в такива случаи те наистина би трябвало да затреперят от страх и угризения. Чеслав Милош умее да внушава подобни усещания и цял живот го прави, макар че накрая си дава сметка за невъзможността да промени Вселената и пише в стихотворението „Молитва”: „Прости ми вините, и истинските, и въображаемите./ Убеди ме, че съм се трудил за Твоя прослава.// В часа на агонията бъди с мен като Твое страдание/ което не може света да избави от болката”. Поетът Чеслав Милош е една от иконите на полската съпротива срещу комунизма. „Стиховете му бяха като забраненият плод. Те трудно се намираха, но бяха като таен код за полското Тревожно поколение. Ние се разпознавахме един друг, като използвахме цитати от Милош – ако някой знаеше Милош, значи можеш да пиеш бира с него, без да се страхуваш” – пише известният дисидент Адам Михник. Той си спомня и първата си среща с Милош в Париж през 1976, която става в „малка, топла българска кръчма”. „След третата бутилка вино започнах да рецитирам негови стихове, но скоро видях сълзи да текат от очите му. Спрях и чух развълнувания глас на поета: „Не знаех, че младите хора в Полша знаят стиховете ми наизуст. Мислех, че съм прокълнат”. Тогава Михник е на 30, а Милош – на 65. Той е професор по славянска литература в САЩ и автор на „Поробеният разум”, книга, която разобличава лъжата на цялата комунистическа система. Като поет обаче, в англоезичния свят е почти неизвестен извън академичните среди. Никой не знае, че остават още четири години до Нобелова награда за литература, която променя нещата тотално. Творчеството на Чеслав Милош заема мястото си в света, а сам той се превръща, както пише поетът Адам Загайевски, в „пророк, мъдрец и необикновен авторитет”. 

Чеслав Милош доживява до 93 и през очите и сърцето му минава целия трескав и величествен 20 век. Той е роден през 1911 в малко литовско село и, както казва, има право като великия си предшественик Адам Мицкевич да заяви: „Литва, родино моя!” Бащата на Чеслав е строителен инженер, а майка му е от стар и богат род, чиито предци се проследяват назад до към 13 век. В спомените си за детството Милош специално отбелязва влиянието на баба си Йозефа - строга католичка с твърда представа за важната роля на полската шляхта и със силна любов към литературата. По време на ПСВ бащата на Чеслав строи пътища и мостове за руската империя, а жена му и синът му го придружават. Малкият става пряк свидетел на болшевишкия преврат и още оттогава няма илюзии за Русия. А после е свидетел и на войната, която червените пълчища водят срещу независима Полша. Въпреки че като тийнейджър е мъчително срамежлив, Милош получава много добро гимназиално образование и завършва право в университета „Стефан Батори” във Вилнюс. Освен полски, знае литовски, руски, английски, френски и еврейски. През 1930 дебютира с две поеми в академичния вестник и в следващите 74 години не спира да пише. Като студент и до войната участва в разни литературни групи и пише в тъй наречения „катастрофичен стил”, творби, в които избиват тревогите, свързани със сложния живот на Европа между двете войни. 

С жените Чеслав Милош се запознава отблизо още като юноша. На 16 той е прелъстен от красива омъжена дама, която, освен на любов, го учи и на танго. В университета има връзки с доста момичета, а през 1944 се жени за Янина, която е до него в най-тежките моменти. Тя го посреща в окупираната от немците Варшава, когато той бяга от Литва, окупирана от Сталин. Тя е до него през войната. Тя го придружава и в принудителното изгнание. Но изгнанието не започва веднага. 

След войната Милош е вече известно перо и е назначен за културно аташе в САЩ и Франция. Той популяризира полската култура, независимо от обвиненията в левичарство от страна на най-консервативните емигрантски кръгове. Те са заради търканията му с църквата, заради мнението му, че не всеки поляк трябва да бъде непременно католик и защото не мрази евреите, дори им помага по време на немската окупация. С други думи, Милош не е левичар, а по-скоро – либерал, но обвиненията остават. През 1950 обаче пък комунистите решават, че той не е достатъчно усърден, значи е предател, викат го във Варшава и му вземат паспорта. Това е ясен знак. С помощта на приятел, Милош си връща паспорта и иска политическо убежище във Франция, където се защитава и от полските консерватори, и от френските левичарски интелектуалци. Отначало живее раздвоен между мисълта за самоубийство и страхът, че полската тайна полиция ще го убие. Милош сътрудничи с емигрантското издателство „Култура” дори и след 1960, когато е поканен в Бъркли, Калифорния, за професор по славянска литература. Той пише и много други книги, но цял живот си остава поет. Както сам казва: „Съставен съм от противоречия, затова поезията за мен е по-добра форма от философията”. Без да е плакатна, поезията му е винаги ангажирана в нещо като вътрешно-философски спор. 

През 1980 Чеслав Милош получава Нобел за литература и това е изненада, но не и за онези, които познават творчеството му. През 1981 режимът вече не може да го спре, той стъпва на родна земя за първи път от 30 години и прави триумфален поход из страната. Това е времето, когато борбеният полски дух противопостави на комунизма своята огромна „Солидарност” и Милош е една от иконите на съпротивата. След промените той живее и в Краков, и в Бъркли, а накрая, през 2004, се установява завинаги в родната земя. „Не искам да бъда бог или герой. Просто искам да се превърна в дърво, да остарявам с векове и да не наранявам никого” – казва Чеслав Милош. Е, тялото му е погребано в криптата на една краковска църква, но се надявам, че духът му наистина се е вселил във вековно дърво. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Гергана Балабанова показва "Отвъд погледа" в "Лабиринт"

Изложбата на Гергана Балабанова, която е експонирана в галерия "Лабиринт" в Пловдив до 28 февруари, представлява интроспективно изследване на емоционалният пейзаж на една душа. Тя представя метафорично различни състояния, които остават необозрими в материалния свят. Изложбата акцентира върху въпроса за реалността – тази в нас и „обективната“ такава...

публикувано на 18.02.25 в 13:13

Среща с поета Кръстьо Раленков в "Петното на Роршах"

Среща разговор с поета Кръстьо Раленков ще се проведе тази вечер в клуб Петното на Роршах - Пловдив. Организатори са Литературен фестивал Пловдив чете,  Литературен салон Spirt & Spirit и Творческа платформа Литературен кръг Смисъл.  Ще бъде представена стихосбирката му „Озаглавяване на живота“, която излезе януари тази година.  Модератор ще бъде..

обновено на 18.02.25 в 06:30

Изложба „Католиците в България XVII – XX в.“ в Раковски.

Изложба „Католиците в България XVII – XX в.“ се открива в Раковски.  Тя се провежда по инициатива и под патронажа на президента Румен Радев.  В експозицията ще бъде показан  и ръкописът на Петър Богдан „За древността на бащината земя и за българските дела“, който е първата писмена история на България. 

публикувано на 18.02.25 в 06:30

Експозицията "Изповедта на Апостола" търси своето ново място

Председателят на Общобългарския комитет Васил Левски – Васил Василев съобщи на пресконференция днес, че има опасност музейната експозиция „Изповедта на Апостола“, разположена в Квадрат 500 на Националната галерия, да бъде изместена от помещенията, които заема. Договорът на комитета с галерията изтича на 19. февруари и няма да бъде..

публикувано на 17.02.25 в 13:53

В Историческия музей - Смолян правят мартенички

Близо 600 деца  от училищата и детските градини в Смолян ще се включат в традиционната работилница за мартенички в Регионалния исторически музей „Стою Шишков“. Това съобщи в програма "Точно днес" директорът на музея Валентина Василева. Творческото ателие ще се проведе от 18 до 27 февруари и децата ще се запознаят с традициите, свързани с Първи..

публикувано на 17.02.25 в 10:12