По нейните думи е необходима държавна политика и воля за създаване на дългосрочен план за осъществяване на Зелената сделка. Така ще имаме повече енергия и по-малко диоксид. Целта е по-чистка планета и по-силна икономика.
„Зелената сделка е възможност за българската енергетика, земеделие и индустрия да преминат на следващ етап. Да се модернизират, а нашето общество да се възползва от новите технологии и развитието на света. В Западна Европа големите икономики се справиха с това предизвикателство. За съжаление България не беше толкова амбициозна през последните години. Сега трябва да наваксаме, защото до 2025 година е необходимо да трансформираме своята енергетика, земеделие и индустрия, да са нисковъглеродни, да се възползваме от Зелената сделка, която е шанс за България“.
Меглена Русенова посочи, че другите държави от Източна Европа преди 5-6 години са били в нашето положение. Те имат региони, които са силно зависими от въглищната и минната индустрия. Успяват още в предишния етап да се възползват от програмите на ЕК, които приключват своето финансиране през 2020 година. Това са Унгария, Чехия, Полша и прибалтийските държави - Литва, Латвия и Естония. Те финансират в трансформация на индустрията, но и в образователната система, като подготвят специалисти за този преход. Така проблемните региони стават икономически лидери.
„България все още не е изпуснала влака, но има шанс да влезе в последния вагон. Трябва много бързо да се организира планирането на регионално ниво, защото фондът за Зелената сделка дава големи възможности. Той ще финансира конкретни програми и проекти по региони, но целенасочено за развитие на високотехнологични компании и работни места от ново поколение. Ако това не се случи, ние ще загубим като държава и общество“, категорична е Меглена Русенова.
Интервюто с Меглена Русенова, председател на Българска фотоволтаична асоциация е в звуковия файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Разкъсана облачност
Облачно
Предимно облачно