Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Езикът, който говорим, определя света, в който съществуваме

"Интересно е, че езикът на протеста и през 2013-та, а и през 2020-та година е любопитен и провокира лингвистите. Всеки протест има своите искания и фон и в основата му стоят сериозни политически конфликти. Начинът, по който хората изразяват желанието си за промяна, винаги е бил любопитен". Това заяви доц. Надежда Сталянова от Център за изследване на публичната и журналистическата реч към СУ "Климент Охридски".

По думите й, зедно с  императивните лозунги, особено интересни са посланията, в които има хумор, заигравка между пряко и преносно значение, или  многозначност. Особено любопитни са тези, които изискват и определен културен фон, за да се разбере какво точно иска да каже човек, носещ даден транспарант.

Съществуват редица плакати, които са трудно разбираеми извън българския контекст, като плакат със снимката на Георги Парцалев и репликата-препратка към обичан български филм – „Къде е Бойко? Нашите искат да го бият“. Това  трудно би могло да бъде обяснено на  чужденец, който ще мине покрай него, без да го забележи.

Сред плакатите съществуват и типично български откъси от книги и произведения, като напр. преправеното стихотворение „Аз съм българче“ ..и гадната ви партия ме убива“.

По думите на доц. Сталянова, след протестите от 2013 г. започва да се наблюдава нов стремеж към естетизация на протеста.

„Нека протестът да бъде и игра, и демонстриране на интелект, и чувство за хумор, заедно с императивните „Вън“ и „Оставка“, което сега не е достатъчно“.

Доц. Сталянова посочи като оригинален  подхода на заиграване с домашните любимци. "Протестиращите са довели куче и носят плакат с текст „Бойко, пусни кокала“.  Чувството за хумор присъства в плакатите, дори и в контекста на Ковид заразата – „БойКовид – един вирус ни стига“.

„Терминът „Велико народно въстание“ също издава стремеж за естетизация на протеста и позоваване на по-широк културен контекст. Езикът, който говорим, определя света, в който съществуваме.“  

Доц. Сталянова е категорична, че има смисъл  в това не само да се изследват политическите искания, а и начините, по които те се представят в обществото.

Чуйте интервюто от звуковия файл:




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Трусовете около Санторини ще продължат седмици

Около гръцкия остров Санторини н аблюдаваме доста интензивна поредица от земетресения с магнитуд между 4 и 5 по Рихтер. През последните два дни са регистрирани  15 труса с матнитуд 4 .  Епицентърът не е на Санторини , обхванати са няколко острова.  Голямата част от трусовете са в морето , но се усещат на островите. Това заяви пред..

публикувано на 03.02.25 в 16:57

Ситуацията е сложна, "Тикси" прилича на втора "Индра"

Поръчката на общината, която трябваше да надгради системата на "Индра" за управление на градския транспорт и трафика въобще не е това, което ни се обясняваше през 2023-та година. Това ни стана ясно от доклада на заместник - кмета Ерол Садъков, коментира общинският съветник от ДБ Владимир Славенски, който е член на транспортната комисия в ОбС...

публикувано на 03.02.25 в 16:25

Раковски кандидаства с проекти за над 10 милиона лева

Община Раковски кандидаства тази година за държавно финансиране с проекти за над 10 милиона лева. Това заяви в интервю за Радио Пловдив Павел Гуджеров, кмет на Раковски. „Не пропускаме да кандидатстваме по нито една програма, затова Община Раковски се развива толкова добре. Предстои да кандидастваме по Програмата за развитието на селските..

обновено на 03.02.25 в 11:18

КОЦ-Пловдив с кампания за борба с рака на 4 февруари

В навечерието на Световния ден за борба с рака, който се отбелязва на 4 февруари, КОЦ-Пловдив отбелязва ръст на преминалите пациенти през лечебното заведение през миналата година. „Броят им се е увеличил с около 700. Има и още една негативна тенденция, която забелязваме през последните години – увеличение на пациентите с онкологични..

обновено на 03.02.25 в 11:18
Диана Ефтимова

Липсва визия за решаване на проблемите на изборите

Изборни правила на поправителен изпит. Какви трябва да са промените за да се избегнат съмненията за чесността на вота? Според председателя на Управителния съвет на Института за развитие на публичната среда Диана Ефтимова за последните десет години, откакто през 2014 година бе приет сегашният Изборен кодекс, в него са направени почти 80 предложения..

публикувано на 03.02.25 в 10:47