Великите европейци - Леонардо да Винчи, трета част

Сам Леонардо обаче дава поводи да се мисли за това, като пише: „Интелектуалната страст прогонва чувствеността”. И още: „Който не ограничава похотливите си желания, се поставя на едно ниво със зверовете”. За което френският изследовател Серж Брамсли казва: „Фактът, че Леонардо предупреждава срещу похотта, не значи, че е целомъдрен”. В „История на безбрачието” обаче Елизабет Абът предполага, че отказът на Леонардо от секс е заради обвинението в содомия и страхът за живота му. Тя твърди, че да Винчи не харесва женската сексуалност и нейните инструменти, а „изпитва почти клинично отвращение от хетеросексуалния акт”. „Леонардо обича пениси” – казва Абът и цитира негова бележка, посветена на пениса, която завършва така: „Следователно изглежда, че това същество притежава живот и интелигентност, отделно от хората”. 

Тук обаче става дума не просто за секс, а за творчество и философия. Или поне за връзката между човека и ангелите, доколкото в рисунките на Леонардо ангелите са не безполови, а андрогинни, тоест, двуполови. Рисунката с въглен, наречена „Въплътеният ангел”, представя божествено красиво същество с къдрава коса, чиито показалец сочи нагоре. То има малки, но ясно очертани женски гърди и еректирал пенис. В ролята на ангела е Салай. Салай значи „малко дяволче”, Леонардо го нарича така, защото 10-годишното хлапе, което му става чирак, краде, лъже и винаги търси изгода, но, особено като юноша, е изключително красив. Да Винчи го обича и се грижи щедро за него. „Някои казват, че е негов любовник – пише Елизабет Абът – но аз предпочитам да го опиша като пазител на еротичните му фантазии.

 Леонардо го облича като кукла, често в розови дрехи, с екстравагантни чорапи и му подарява 24 чифта обувки - това са много обувки през Ренесанса. Но не мисля, че всъщност е правил секс с него”. Независимо какво мисли Абът, Леонардо увековечава Салай – и не само в малко известната си колекция еротични рисунки. Салай е Йоан Кръстител от загадъчната живописна творба, за която „Въплътеният ангел” е скица. Какво е това – подигравка, предизвикателство, кодирано тайно знание? Версии много, но нищо сигурно. Дали Салай е в образа на Христос от „Спасителят на света”? Или, още по-екзотичното – в образа на Мона Лиза? 

Другият човек, с когото Леонардо е в близка връзка, някои казват – и сексуална, е ученикът му Франческо Мелци. Той също е ангелски красив, но по характер е противоположност на Салай – честен, организиран, с благородни обноски. Остава с да Винчи до смъртта му през 1519, наследява тефтерите с бележки и рисунки и ги подготвя за издаване, докато Салай пък наследява някои от картините и ги продава, преди да умре твърде млад.

От първия флорентински период в живота на Леонардо са запазени малко творби, тогава вероятно е започната прочутата „Мадона Беноа”. Леонардо иска да се махне от Флоренция по много причини, но удобен случай дава музикалният му талант. През 1482 той конструира сребърна лира с форма на конска глава и звук, подсилен с животински рог. Лоренцо Медичи го праща в Милано да я подари на Людовико Сфорца. 

Леонардо отива и остава в Милано над 20 години, в официалните документи първо е наричан „инженер”, а после – „художник”. Там прави и някои от най-фантастичните си творби – „Тайната вечеря” в столовата на манастира „Санта Мария дел Грацие”, „Дамата с хермелина” – изящен портрет на една любовница на Сфорца, и мистериозната „Мадона Лита”. Обичайно за Леонардо обаче, много от започнатите неща не се довършват. Силен шум се вдига около конната статуя на Франческо Сфорца, родоначалника на управляващата династия. Тя е мащабен проект, само конят трябва да е висок 9 метра и предизвикателството е огромно. Докато мисли технология за отливането, Леонардо прави глинен кон в реален размер и го слага на площада. Всички са в екстаз, но работата се проваля, защото с нужните за скулптурата 70 тона бронз, Сфорца отлива оръдия за войната с французите. Те обаче побеждават, войниците се упражняват да стрелят с лък по статуята и я разбиват, от нейното величие и красота остават само разкази. 

Следващите години в живота на Леонардо са известни като „скитнически”. Той работи върху военни съоръжения във Венеция за защита от турска атака по море. Връща се във Флоренция, където обаче атмосферата е отровена от схоластичният дух на Савонарола. Вероятно препоръчан от приятеля си Макиавели, става военен инженер на Чезаре Борджия и прави за него географски карти. После пак е за малко Милано, а накрая - в Рим. Там новият папа, Лъв X, всъщност Джовани Медичи, синът на Лоренцо, се обгражда с хора на изкуството. Нови изследвания сочат, че „Мона Лиза” е започната по това време, не доста по-рано, както доскоро се смяташе. 

Като цяло обаче, Леонардо е неудовлетворен, спират му достъпа до труповете за анатомични проучвания, няма сериозни поръчки, изпада в конфликти и няма средства. „Медичите ме създадоха и Медичите ме разрушиха” – гласи една негова бележка от 1515. Същата година обаче идва и спасението – младият крал Франсоа I завладява Милано, а после кани „божествения Леонардо”, както го наричат вече, във френския двор. Италианското е на мода във Франция, особено престижно е да имаш под ръка най-великия художник, архитект и инженер. И, да не забравяме - театрален режисьор, майстор на специалните ефекти. Кралят му осигурява красиво имение близо до един от дворците си и двамата често се виждат. 

В последните години здравето на Леонардо се влошава, дали заради инсулт или по друга причина, дясната му ръка е неподвижна и работи само с лявата. Към края той става и все по-религиозен, а на смъртния одър се изповядва и причестява. Умира през 1519, неясно от какво. Съгласно завещанието му, процесията, която изпраща великия Леонардо да Винчи в последния му земен път към божественото, е съпроводена от 60 просяци.