Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Пандемията рефлектира върху психичното здраве на българите

| обновено на 12.10.20 в 16:57
Снимка: БГНЕС

„Пандемията от Covid-19 повлиява по един изключително неблагоприятен начин, както на психиката на здравия човек, така и на състоянието на психично болните. Повечето психични заболявания са предразположени към декомпенсация в условията на такъв психо-социален стрес. И това важи за тревожните разстройства и за психозите. Повлиява се и поведението на соматично болните, хората с физически заболявания, защото те започват да избягват адекватно посещение на планови консултации, на интервенции, включително и оперативни, както и на изследвания, а това затруднява тяхното лечение. На практика те избягват контакт със здравната система, тъй като ги е страх от Covid-19“, каза академик професор доктор Дроздстой Стоянов, който коментира новините, които ни заливат във връзка с пандемията от коронавирус.

Той подчерта, че последствия има и за здравите хора.

„Ние се отчуждаваме едни от други. Защото започваме да живеем в страх от днес до утре, което променя взаимоотношенията ни и нашата ценностна система. Така ставаме по-уязвими към стреса“, обясни Дроздстой Стоянов, който е преподавател в Медицински университет-Пловдив по психиатрия и медицинска психология.

Академик Стоянов обяви, че вече е качена за обсъждане Националната стратегия за психично здраве, която предлага визията за системата за следващите 10 години.

„Тя е дълго чакана не само от потребителите, пациентите и техните семейства, но и от професионалистите, защото реформа в системата не е правена от времето на комунизма. Целите в стратегията са напълно реалистични, но зависят от единството в поведението и решенията, и алианса между политическата класа, експертите и потребителите. Такова единство преди не е имало, поради много причини. Такова единство няма и сега. В стратегията са залегнали основни цели – създаване на условия за интегрирана грижа, по-добър достъп до по-качествени психиатрични услуги, близо до местоживеенето на пациентите, а също и комплексно обслужване на техните нужди“, подчерта академик професор доктор Дроздстой Стоянов, който участва в работната група.

Цялото интервю с академик професор доктор Дроздстой Стоянов можете да чуете в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Родителите трябва да партнират на училищните власти

Мерки за подобряване на  дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия.  "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..

публикувано на 10.01.25 в 17:13

Няма причина токът да се спонсорира от държавата

Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..

публикувано на 10.01.25 в 16:10
Велислав Величков

Прокуратурата работи силно избирателно при Сарафов

За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение.  Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..

публикувано на 10.01.25 в 14:40

Компенсациите за тока са важни, но бизнесът очаква дългосрочна подкрепа

Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни  са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..

обновено на 10.01.25 в 14:20

Драмата на българските театри на сцената на финансовия дефицит

С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..

публикувано на 10.01.25 в 10:54