Великите европейци - Георгиос Папаниколау

Но преди стотина години Георгиос Папаниколау, гръцки лекар, биолог и откривател, започва да работи по метод за ранна, неинвазивна диагностика на рака на маточната шийка. И измисля тъй наречената цитонамазка, известна и като тест на Пап, която към средата на 20 век намира широко признание и приложение. Смята се, че тестът на Пап спасява от смърт поне 70 процента от жените с опасното заболяване. 

Заради откритието си, Георгиос Папаниколау получава много признание, но не и Нобел. На предложението комитетът отговоря, че дава награда за лечение, не за диагностичен метод. Този аргумент е така слаб, че чак срамен. Но пък може това да е наказанието на самия Папаниколау, който по човешки се възпротиви, като откъсна почти до корен едно от най-яростните жила на Божия бич. В митологичните времена далеч преди Омир, живее Паламед, принц на гръцкия остров Евбея. Той не е широко известен, но е ключова фигура в Троянската война. Освен това обаче, смята се, че той измисля важни неща - азбуката, цифрите, монетите, вицовете, заровете, фаровия огън. И май този откривателски огън се е пренесъл през времето, защото 32 века след него, на остров Евбея се ражда Георгиос Папаниколау. 

Е, той не става чак митологична фигура, но методът му за ранна диагностика на рака на матката е сравним с най-великите открития на митичния му предшественик. Фамилията Папаниколау е почитана, бащата на Георгиос е лекар, кмет и депутат. Синът му завършва гимназия в Атина и на 15 записва медицина, но, освен това учи езици, чете Ницше, Шопенхауер, Кант, Гьоте, Ибсен. И свири на цигулка, а в писмо до баща си пише: „Това, което ми се удаде да постигна досега, се обяснява с много причини…..но най-голяма роля има моята цигулка. Тя ми откри свят, който аз дори не съм си представял. Тя изправи душата ми, даде ми сили да преодолея отчаяната изолация и възроди някои идеали. Не, аз не бих бил такъв без нея!“

Георгиос Папаниколау завършва медицина през 1904 и се връща на Евбея, но не става военен лекар, както баща му иска, а през 1907 отива в Германия да учи биология. Взима докторска степен в Мюнхен, и там дълбае във философията, а, както сам признава, погрешното разбиране на Ницше го води към морала, печално известен с максимата „целта оправдава средствата“. „Смятах, че ако трябва да ходя по трупове, за да преуспея, ще мога да го направя“ – пише Папаниколау.

 С приятели създават малка социалистическа група, но тя не съществува дълго. После се запалва по димотикистите, които искат въвеждане на народния гръцки език за официален. Дебрите на науката обаче го поглъщат и той зарязва обществените страсти, като пише: „Аз вече не съм мечтател. Науката ме измъкна от ръцете на Ницше. Стъпих на твърда земя“. А през 1910, Георгиус стъпва пак на родния остров и се жени за любовта на живота си – Андромаха Маврогенис. Тя е до него над 50 години като съпруга и помощник с голям принос в откритието му. Неслучайно американското общество по цитопатология нарича Андромаха „душата на гинекологичната цитопатология“. 

След сватбата, Георгиос Папаниколау работи за океанографския институт на Монако, връща се в Гърция за Балканската война, но разбира, че там не може да се разгърне и тръгва за Новия свят. САЩ посрещат бъдещия спасител на човешки животи безразлично. Георгиос и Мери работят в магазин за килими срещу 5 долара на седмица, но скоро той попада във факултета по анатомия на медицинския колеж в Корнел, където израства до професор по анатомия и хистология. 

През 1914 прави първото си откритие – препарат за външна употреба при малки рани, който е доказано най-ефективният на пазара. После се занимава с пола на морските свинчета и дегенеративните изменения у поколенията млекопитаещи при употребата на алкохол. Това го води и към проучванията, свързани с ендокринните жлези и хормоните при човека. Работата по метода за диагностика на рака на маточната шийка, Папаниколау започва през 1923, а през 1928 представя пред медицинската общност първите резултати. Те са твърде сурови и посрещнати с недоверие. Тогава се смята, че реална диагностика на матката е невъзможна без хирургическа намеса. А идеята, че намазка с прост тампон ще покаже има ли рак или не, звучи абсурдно. 

Папаниколау не се отчайва, продължава изследванията, но не бърза да налага метода си, а захваща дълга и методична работа, за да стигне до дъното на проблема и решението. Прави го заедно с Хърбърт Трот, професор по гинекология, с когото чак през 1943 издават прочутата монография „Диагноза на рака на матката с помощта на намазки“. Това изследване отваря цяла нова глава в медицинската наука, наречена „ексфолираща цитология“. Книгата е в обем 3 000 страници, с много илюстрации на Хашиме Мураяма. Този път успехът е огромен. Цял свят възприема теста на Пап и започва да го прилага с огромен успех. 

Георгиос Папаниколау продължава да работи по темата, а през 1954 издава и друг фундаментален труд – „Атлас на ексфолиращата цитология“, за който казва: „Това вероятно е сред последните ми приноси в науката. Благодарен съм на Бога, че ми даде дълъг живот и сили да го завърша щастливо“. Той умира през 1962 от сърдечен удар, изтощен от вълнение за новия институт по проблемите на рака в Маями, Флорида, който му предлагат да създаде и оглави. 

Сметките обаче показват, че годините живот, които се събират на Георгиос Папанокилау, са 79, което не е чак толкова много. Не знам за вас, но на мен ми се струва, че в това отношение Господ можеше да е малко по-щедър към човека, спасил от ужасна смърт милиони потомци на любимата божия щерка Ева.

Слушайте и подкаста на "Великите европейци" в soundcloud.com 

https://soundcloud.com/bnrpodcasts