Великите европейци – Солон

Тогава живее Талес, първият от класическите гръцки философи. Тогава е зачатъкът на едно от най-великите гръцки постижения – театъра. Оттогава са и първите писани закони, създадени от управник на име Дракон. Те са твърде сурови, – смърт за всяко престъпление, от кражба на глава лук , до убийство, оттук и изразът „Драконовски закони“. Но реформите на Солон  са свързани не с наказателното право, а с преодоляване на политическия, икономическия и морален упадък на полиса. Те действат кратко, но Солон остава в историята като човекът, поставил основите на демокрацията в Атина.

През 546 г. пр.н.е. персийският цар Кир II прегазва Лидия, залавя цар Крез и се кани да го пече на бавен огън. Да, Крез, най-богатият човек на Земята. Когато стражите водят Крез към кладата, той не моли за прошка, а извиква: „Ех, Солоне, колко прав беше!“ Кир спира екзекуцията и иска пояснения, а Крез му разказва за срещата си с гръцкия мъдрец Солон. Той идва в двореца му и Крез, затънал в непонятен за гърците разкош, го пита кой е най-щастливият човек на света. Очаква да чуе – ти, Крез, но Солон изтърсва: „Атинянинът Тел“, а после говори и за някакви двама братя от Аргос. Крез не издържа: „А мен не ме ли намираш за щастлив?“ – пита. „Боговете не са ни дали да знаем границите на живота, да се обяви за щастлив някой още жив, е все едно да обявиш за победител воин, който още се сражава“ – отвръща Солон. 

Тази история е прекрасна, но не е истинска. Да, Солон пътува до Лидия, но около 30 години, преди Крез да стане цар. И ако подобен диалог изобщо има, той е между Солон и бащата на Крез. Голямото средиземноморско пътуване на гръцкия мъдрец започва през 593 г. пр.н.е. Преди това той е архонт, най-висш управник на Атина, който съчетава изпълнителна и законодателна власт. Солон е така прочут, че съгражданите му предлагат да стане тиран, но той отказва. Смята, че бъдещето е в демокрацията, а лошото състояние на нещата ще се преодолее чрез добри закони. Най-големият проблем тогава е системата, при която свободни граждани залагат земята си, но не успяват да се издължат и попадат в робство. 

Солон отменя възможността с човешката свобода да се плащат парични задължения, кара заможните да освободят заробените съграждани, да им върнат земите и да опростят всички дългове. Сам дава пример, като опрощава според едни 5, според други – 15 таланта. А управата на града издирва и откупува атиняните, които заради дълг са роби в други държави. Политическото законодателство на Солон започва с ясно разделение на гражданите според имуществения ценз в четири категории. Архонти, членове на ареопага и генерали, тоест, най-висши длъжности в града и армията могат да заемат само хора с определен годишен доход, но Солон отваря възможности в политиката да участват и най-бедните атински граждани. Той въвежда първия закон за завещанията, ограничава максималното количество земеделска земя, която може да бъде притежавана, въвежда облекчения за чуждите търговци, но забранява износа на зърно и повечето земеделска продукция на самата Атина. Стимулирани са само две експортни стоки – зехтин и черна керамика. 

Солон модернизира паричната система и системата за мерки и теглилки, прави реформи, свързани със семейството, с някои права на жените, опитва да намали обществената апатия, като въвежда наказания за най-драстичните нейни прояви. Законите му се изписват на големи, въртящи се дървени барабани, поставени в различни точки на града. Неграмотността не е оправдание за неспазването на закона – но атиняните не са толкова глупави, че да останат неграмотни. Щом си свършва така работата, Солон заклева съгражданите си да не променят законите в следващите 10 години, а сам заминава в доброволно изгнание, за да не бъде подложен на натиск за промяна и да се поддаде. 

Солон е роден между 640 и 635 г. пр.н.е. в благородно семейство, за което казват, че е обедняло. Не се заблуждавайте. Той е от рода на Кодридите, последните царе на Атина и обедняването им е, че просто вече не са най-богатите в града. Така че Солон има добро образование, а и трупа житейски опит с много години в пътешествия и търговия. В родината той става известен първо като поет. Между 605 и 600 година, на около 35, пише елегията „Саламин“ – име, което в Атина е забранено дори да се споменава под страх от смъртно наказание. 

Саламин е остров, който Атина оспорва с Мегара, а мярката е заради преживяното катастрофално поражение. Солон обаче се прави на луд насред агората, за да не го застигне наказанието, а после прочита пред събралите се елегията и запалва дух на патриотизъм. Подема се кампания за нов поход на Саламин, Солон ги води на успешна кампания и така ражда голямата му слава на политик. През 594 го избират за архонт, а когато изтича едногодишният му мандат, идва доброволното изгнание с обиколка на цялото Средиземноморие. В Египет се среща с фараона и двама от най-известните жреци. От тях Солон донася в Атина историята за Атлантида, както свидетелства Платон в диалозите „Тимей“ и „Критий“. 

На Кипър Солон строи град за местния цар, а после отива и в Лидия, при бащата на Крез. Връщането му не е радостно – част от законите му са вече променени, а Пизистрат, негов роднина и вероятен любовник на младини, се обявява за тиран, като заменя демокрацията с автокрация. След неуспешен опит да се противи, Солон му става съветник. На почтената възраст от 80, мъдрецът законодател умира на Кипър. Според една от версиите, тялото на Солон е изгорено, а прахът, съгласно волята му, е разпръснат над остров Саламин, откъдето започва всичко.