Малцина са се посветили на идеята да опишат българската история в мрачните години на османското иго. "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски е позната на всеки българин, но не особено известен е фактът, че година по-рано е съставено друго съчинение, описващо миналото ни.
Книгата на францисканския монах Блазиус Клайнер е изпълнена с множество неясноти, разказват от издателството. Счита се, че той е потомък на саси (немскоезичното население на Трансилвания) и е творял в манастира в град Алвинц (днес Винцул де Жос, Румъния).
Неговото произведение дълго време тъне в забрава в архива на францисканците, в Будапеща, преди да бъде открито и преведено на български от Карол Телбизов под редакцията на акад. Иван Дуйчев.
"История на България" обхваща периода от началото на българската държавност до превземането на Константинопол от османците през 1453 г. В разказа си авторът се уповава на възможно най-голям набор от извори, достъпни по негово време, които разглежда критично и задълбочено.
За книгата разказва нейният редактор Теодор Борисов, асистент в Института по исторически изследвания към БАН.
„Причината монахът Блазиус Клайнер да се занимава с българската история е, че в неговия манастир „Св. Св. апостоли Петър и Павел“ и околностите имало много български бежанци след Чипровското въстание 1688 г. Той написва съчинение, което в първата част е история на България от началото на държавата до падането на Константинопол под османска власт, и всички събития, които са се случили на територията на България“.
Теодор Борисов представи петте глави на книгата, като има и текст свързан с Пловдив.
„Първата е за името, произхода, нравите и религията на древните българи. Отбелязано е под какви имена са били известни в изворите. За първи път се говори за прабългарската теория за произхода на българите. Втората глава е за земите завзети от българите в Европа, като акцентът е върху провинция Мизия. Третата глава е озаглавена за по-достойните за споменаване градове на България. Започва се от Охрид и се стига до Чипровец. Пловдив се споменава в петата глава във връзка с Иванко-убиецът на Асеня, както го знаем от Васил Друмев, който бяга във Византия, получава Пловдивска област и става управител. Това се случва края на 12-ти и началото на 13-ти век. Цар Калоян успява да го привлече на своя страна срещу Византия. Пловдив още се споменава в битката между Георги ІІ Тертер и Андроник ІІІ, която не е успешна за българския владетел. Това става 1323 година. Четвъртата глава е за народите населявали България преди българите, като има някои фактологически разминавания. Все пак Блазиус Клайнер е направил един труд, който е достоен да присъства в библиотеката на всеки българин“, заяви Теодор Борисов.
По неговите думи до времето на Константин Иречек, това е най-пълната история на България, която е написана. Книгата ще бъде на книжния пазар на 1-ви ноември Деня на народните будители. Първото издание от 1977 г. е по-скоро академично, някои части не са били преведени от латински. Разбираме още, че като пръв вожд на българите е посочен Реан, бащата на Кубрат, към лято Христово 504-то.
Интервюто с Теодор Борисов, асистент в Института по исторически изследвания е в звуковия файл.
В Бачковския манастир от днес до 30 август ще се проведе ХХ юбилеен иконографски събор и ще бъде открита годишната изложба на Българско иконографско сдружение. В рамките на събора ще бъде представена кратка история на глиптиката и ще се направи демонстрация на древния метод за гравиране на скъпоценни и полускъпоценни камъни. Гостите от..
За големия български писател и приятел на „Алтер его“ ще говорим тази събота. През 2025 г.. той щеше да навърши 75 години. В „Алтер его“ отбелязахме това през февруари. Сега, в края на август, ще ви припомним за споменатото предаване. Ще разговаряме за Дядото с известния поет, журналист, фотограф и сатирик Владислав Христов. Той..
"Думите са като врабчетата. Когато се приближавам, за да им се любувам или да се снимам с тях, се разбягват и ме гледат недовррчиво. Когато бързам само да напълня хранилката им, се спускат и кацат по раменете ми. Разбират кога искам да нахраня егото си и кога гладните и нуждаещите се". Цитътат е от книгата "Кукумяв" на Николай Илчевски. За..
Продължава OPERA OPEN 2025. Премиерата на рок мюзикъла „Коса“ е тази неделя, на 24 август, на Античния театър. Постановката се осъществява с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Създаден преди повече от половин век, „Коса“ остава символ на антивоенното движение в САЩ и епохата на хипитата. Той е сред най-успешните..
„Карл имаше широко и здраво телосложение, висок ръст…..Главата му беше кръгла, очите – твърде големи и живи, носът му малко по-голям от среден, красива брада, лице привлекателно, приятно и весело. Всичко това съдействаше за увеличаване на неговото обаяние и достойнството на фигурата му…..” Така летописецът Айнхард описва Карл Велики, средновековния..