Въпреки това обаче, не може да се каже че туризмът е най-губещият отрасъл, въпреки претърпяните загуби, коментира Румен Драганов от Института за анализи и оценки в турзима. Независимо от големия пандемичен шок, цялата супер структура и оборудване там са запазени, сега трябва да се запази и живата сила. Това е основната мярка – да се запазят работниците в тази сфера, смята той.
Очаква се повторене на това, което се случи през лятото – проверка на устойчивостта на туризма.
Не работиха неустойчивите, „индустриални“ инвестиции в туризма, създали така наречените „Ферми за туристи“. Те така да се каже, ти „доставят“ нискобюджетни туристи, в обектите им работят украинци и молдовци и др., обясни Румен Драганов.
Неработещите инвестиции в този отрасъл, индустриализираната форма на туризъм, просто няма място в бранша и този модул беше изтласкан от първата сериозна криза. Трябва да се върнем към човешката страна на туризма – лятото го доказа, предполагаме ще го докаже и зимата. Бъдещето е в по-малки, но по-устойчиви структури в отрасъла, убеден е анализаторът.
"Всеки учебник започва с това, че туризмът е семеен бизнес. Никъде не пише, че туризмът е Кремиковци, където от едната страна буташ с булдозера туристи, а от другата ги изкарваш на макара преработени!" - описва ситуацията Румен Драганов
Държавата обаче не успя да се ориентира как да се подпомогне сектора. 60-40 не действа там, напротив, тласка го като камък към дъното. Инструментът просто не е еднакъв за всички, цели групи хора са изтласкани от това подпомагане, независимо че са плащали данъци и са се самоосигурявали, коментира експертът.
По думите му, има вече стотици примери на туриистически предприятия, които изкараха на преден план по важност своите работници – не спряха да им плащат заплатите. Това е добър пример.
Безумие е когато кметове на общини и главни архитекти разрешиха масово строителство на картели, които убиват малкия бизнес. Индустриалния туризъм няма да сработи под в зимния период, в условията на пандевмията, малките семейни обекти ще привлекат гости, смята той.
Председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Владислав Михайлов се надява бойкотът срещу големите търговски вериги да принуди държавата да вземе мерки и да ограничи тавана на надценките на храните. Според него у нас има пазар, свободна търговия и конкуренция, но тези принципи не действат при "големите търговци на дребно". Причините са две..
Днес започва реконструкцията на водопровода във високата зона на Брестовица. Символичната първа копка за начало на строителните дейности дадоха кметът на община Родопи Павел Михайлов и кметът на селото Мария Манолова. На церемонията присъства Иван Иванов, министър на регионалното развитие и благоустройството. Срокът за изпълнение е 600..
Стотици репортажи и много енергия в сдружение "Майки срещу дрогата" вложи журналистът Веселина Божилова, която от години работи по темата за зависимостите и битката с тях. След приетата на първо четене пълна забрана на вейповете с нея говорим за поредната активност да се разпишат нови правила и за волята да има контрол и ефект от тях. Тя е скептича...
На среща на министъра на образованието и ректорите на ВУЗ бе лансирана идеята да се намали срока на обучение на медицинските сестри от 4 на 3 години. Целта е е по- бързо да се запълни дефицита от кадри в лечебните заведения. Браншовите организации вече възразиха срещу предложението. Какво мисли академичната общност попитахме проф. Биянка Торньова,..
За потребителското недоволство, икономическите му основания и социални последици разговаряме със социолога Кънчо Стойчев, който е председател на УС на сдружението "Произведено в България". Гневът на хората е напълно основателен. Според социолога основният проблем е, че големите търговски вериги чрез така наречената търговска отстъпка неправомерно..