„Постът е нещо, което всяка година се повтаря по едно и също време. По някакъв начин то променя потока на времето, на мислите ни, подсказва ни, че има време за празнуване и време за въздържане и по този начин налага една динамика, която ни казва, че не всеки ден е празник. Има дни, в които трябва да си малко „по-прибран“, затворен в себе си“. Това заяви д-р по богословие Мариан Стоядинов.
По думите му, пандемията, както и всяка болест, е нещо подобно – прекъсва обичайния ред, прекъсва плановете ни, налага ни друг ред на очакване, като появата на ваксина например.
„Постът е репетиция за живота, в който не всичко е константно. Постът е тренировъчен процес, който ни кара да се въздържаме от неща, без да сме принудени да го направим, както болестта и страданието ни принуждават. Постът е подготовка за всичко, кето преживяваме и винаги ни казва едно и също“.
Мотивът за един пост е празникът – това, което следва накрая, осмисля това, което го предхожда. Важно е не въздържанието, само по себе си, страданието, а това, което вбъдеще осмисля това, което е днес.
Ние се спираме сега не заради самото спиране, а заради това, което следва. Тези наши крачки на страдание, на умора, имат смисъл, само, ако ги погледнем от перспективата на утрешния ден.
Постът обаче е лишен от смисъл, когато се превръща в имитация на отказ от нещо и се прави, заради чистата механика, като не се влага в това смисъл.
„Аладин потрива медната лампа и се явява дух и нещо се случва. В поста няма механика. Ние преживяваме всичко по уникален начин и всеки трябва да намери своя прочит, за да не бъде постът механично копиране, а да го пречупим през това, през което преминаваме в тези дни."
По думите на Стоядинов обаче, когато сме в състояние, когато не можем да контролираме себе си, не можем да налагаме въздържание – болестта, детската възраст... Той зависи от състоянието на всеки човек, защото един може да пости и да не вярва, друг да не пости и да вярва.
.„Важен е мотивът, а какъв ще бъде резултатът накрая – не е наша работа. Важно е да встъпим в това, с което се захващаме с мисъл за утре и с мисъл за Бога. Постът е пътуване, в което има начало и премеждия, но важното е да пътуваме, да вървим напред, важен е завършекът.“
Интервюто с д-р Мариан Стоядинов - от звуковия файл:
К нига та „Обратно броене" , на пловдивския поет и хайку майстор Владислав Христов, излезе в Северна Македония. Издателство „ PNV Publishing”, Скопие, представя книгата. Основател на издателството е известната писателка и преводачка Юлияна Величковска. Преводът на книгата е на Иван Шопов, който освен преводач е и много..
Министерството на културата обяви номинациите за Националната награда „Христо Г. Данов”, които са в 8 категории. За наградата за автор са номинирани: Георги Господинов за книгата „Градинарят и смъртта“ (Издателство „Жанет 45“), Неда Антонова за книгата „Плодовете зреят нощем“ на „ИК Хермес“ и Яница Радева за книгата „Годината, която започна в..
От днес до 7 октомври художникът Милко Божков гостува на галерия "Дяков" със специално нарисуваните за камерното пространство на галерията платна, събрани в изложбата "Планината". Галерията работи с Милко Божков от 1997г. и е представяла негови изложби във всички жанрове, в които той работи- живопис, графика, акварел. Милко Божков..
16-ият международен фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща“ започват тази вечер в Епископската базилика с концерт, в който бароковата музика и джазът се преплитат по изключително вълнуващ начин. Двата противоположни на пръв поглед полюса са сближени майсторски в интерпретацията на прочути солисти. Това са световноизвестното..
Двама актьори, две планети и сцена, която се върти между Земята и Марс. Това са ключовите думи от премиерното за България представление на френския театрален фестивал Авиньон "Разстоянието" . Спекатакълът е по текст и режисура на Тиаго Родригес и ще се играе в две поредни вечери на голямата сцена на Пловдивския театър в рамките на фестивала „..
Разкъсана облачност
Предимно облачно