Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Великите европейци – Хегел, втора част

Един биограф на Хегел го нарича „есенна натура“. Спокоен, невъзмутим и целеустремен, той иска да мисли, да пише и да има достатъчно пари, за да го прави. Швабски селянин, станал пруски гражданин, Хегел е упорит тип, който не си пада по цвета на живота, а търси тихото течение на мисълта. 

Фен е на Френската революция и Наполеон, когото описва обаче като еманация на висшите сфери на „абсолютния дух“, не като конкретен, земен политик. Тогава той живее в една кула в Йена и довършва своята „Феноменология на духа“. „Изглежда, че Хегел никога не е имал крила. Той беше стар в своята младост. В него няма нищо от радостното избухване на багрите, от пламъка на лятото, само един късен октомврийски ландшафт“ – пише в есе за стогодишнината от смъртта му Янко Янев. Но не само характерът, а и много от основните събития в живота на Хегел са свързани с есента. Списъкът е наистина впечатляващ. „Може би това е израз на есенната душа на неговата философия, която той сам мислеше, че е последната философия на човечеството и че с нея свършва светът“ – заключава Янев. 

Въпреки това, в творчеството на Хегел има забележителни проблясъци на чувство за хумор. „Растението е по-нискостоящ организъм, чието определение е да се предлага на по-висшия организъм, за да бъде изядено от него“ – невъзмутимо пише Хегел. А едно от най-великите му прозрения гласи: „Бирата се стреми към урина“. И това не прозрение на философския разум, а емпирично заключение. Като студент в Тюбинген например, Хегел не само чете много, но и се весели с приятели, сред които Хьолдерлин и Шелинг. Да, той пак си е мрачна фигура и дори като млад му викат „старче“, но не страни от лудориите, които включват измъкване от пансиона, пиене на неумерени количества бира и возене отзад на бързо движещи се карети. Оттогава на Хегел му остава и страстта към смъркането на енфие. 

Политическа страст също гори в него, а с Шелинг и Хьолдерлин по най-бунтовен начин превеждат на немски омразната в Германия „Марсилеза“. Има и други забежки в живота на Хегел. През 1807, докато е в Йена, ражда му се незаконен син, плод на любов с фрау Кристина Буркхарт, неговата хазяйка. Хегел обещава на жената да се оженят, но заминава сам за Бамберг, после за Нюрнберг и се разсейва. Дотам се разсейва, че през 1811 се жени за Мари Хелена Сузана фон Тухер, щерка на местен сенатор, с която имат двама синове. Когато малко по-късно Кристина Буркхарт умира, Хегел взима да отглежда и незаконния си син Георг.

Георг Фридрих Вилхелм Хегел е роден през 1870 в Щутгарт, херцогство Вюртемберг. Баща му е шеф на данъчната администрация на херцога, майка му е дъщеря на съдия от Върховния съд. Тя още от бебе го учи на латински и в училище Хегел няма проблем със сложните спрежения, напротив, първенец е на класа и чете класиците в оригинал. Той учи още френски и английски, занимава се с математика и философия. 

През 1788 Хегел следва философия и протестантска теология в университета в Тюбинген. Там приятелите му Шелинг и Хьолдерлин спорят върху идеите на Кант, но Хегел не дълбае чак толкова, тогава той вижда себе си като „народен философ“, нещо като пътуващ лектор, който запознава широката публика с висшата човешка мъдрост. Не става така обаче. Щом взима магистратурата по философия, Хегел намира работа като частен учител в богато семейство в Берн, Там не се преуморява от задължения, а домакинът му е с либерални разбирания и богата библиотека и Хегел напада книгите на Монтескьо, Гротиус, Хобс, Хюм, Лайбниц, Лок, Макиавели, Русо, Спиноза и Волтер, разбира се. В Берн расте и интересът му към Френската революция, но якобинският терор го води до огромно разочарование. През 1799 умира бащата на Хегел и скромното наследство е достатъчно да замени частните уроци с академична кариера. Приятелят му Шелинг го урежда в университета в Йена, а той пише есе за философските системи на Шелинг и Фихте, в което взима страната на Шелинг.

 Хегел прави докторска дисертация върху системата за планетарно движение на Кеплер и небесната механика на Нютон, става асоцииран професор, и заляга над първия си голям философски труд – „Феноменология на духа“. Но добрите времена са прекъснати от френската инвазия и Хегел си вади хляба с пот на челото в Бамберг като главен редактор на вестник и в Нюрнберг като директор на елитна гимназия. Там се жени за 20 години по-младата от него Мари и започва да пише „Науката логика“. През 1816 най-после е поканен за редовен професор и то в три университета - Ерланген, Берлин и Хайделберг. Избира Хайделберг, а на следващата година издава лекциите си като „Енциклопедия на философските науки“. После обаче получава от Берлинския университет предложение, на което не може да откаже и заема катедрата на Фихте по философия. Там Хегел пише и издава „Философия на правото“, чете лекции по естетика, история на философията и философия на историята, които след смъртта му негови студенти сверяват помежду си и издават. Името на Хегел вече блести най-ярко на европейското философско небе, идват да го слушат студенти отвсякъде и с различни разбирания – от десния Киркегор, през левия Енгелс, до ултралевия анархист Бакунин.

 С възрастта обаче Хегел, чиито здрав дух никога не е обитавал прекалено здраво тяло, започва да се изморява, обаждат се различни болести, а през 1831 той се оттегля в провинцията, напуска за известно време Берлин, за да не го пипне вилнеещата там холера. Връща се за началото на есенната сесия. Бедствието уж е отминало, но изглежда не напълно, защото холерата го убива мъчително. Хегел е на 61. Твърди се, че последните му думи гласят: „На този свят имаше само един човек, който ме разбира, но изглежда, че дори той не ме разбира докрай“. И с това последно прозрение, философът Георг Фридрих Хегел ни завеща дълбоките си, но понякога неясни и противоречиви диалектически идеи – да се мъчим с тях и да се радваме, когато си помислим, че сме ги разбрали. 



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Изкуството ни напомня, че сме хора

Какво се крие зад спектакъла „Балерината, която запали оперетата“ разказа в програма "Точно днес" актрисата Албена Колева, която е в главната роля. Според нея това е история за страст, жертви и фанатична отдаденост на изкуството. Спектакълът трябваше тази вечер да се играе на сцената на лятно кино "Орфей", но поради очакваното дъжновно време..

публикувано на 20.08.25 в 11:06

Концерт на легендарния Ник Кейв на Античния театър

Австралийският музикант, артист, композитор, поет и писател Ник Кейв идва за своя първи концерт в България. Две поредни вечери – днес и утре, той ще изнесе концерти на сцената на Античния театър в Пловдив заедно с китариста на "Рейдиохед" Колин Груийнууд.  Ник Кейв, чието пълно име е Никълас Едуард Кейв, е една от движещите фигури в алтернативния рок..

публикувано на 19.08.25 в 08:38

Kамелия Кондова с награда "Димчо Дебелянов"

Традиционните Димчови дни се провеждат всяка година  в Копривщица през месец август. На 16 август в „тихия двор с белоцветните вишни“ се проведе  Дебеляновата поетична вечер. На нея бе обявен и новият лауреат на Националната награда “Димчо Дебелянов“ 2025 – Камелия Кондова. Камелия Кондова е една от най-ярките съвременни български поетеси, отдавна..

публикувано на 18.08.25 в 16:10

Напусна ни художникът Минчо Панайотов

Починал е големият пловдивски художник Минчо Панайотов . Това съобщи в социалните мрежи бившата председателка на Дружеството на пловдивските художници Снежана Фурнаджиева. "Напусна ни любим човек, приятел и талантлив художник. Съболезнования на семейството му! Мир и светлина на душата му!", написа тя. Минчо Панайотов е роден на 13 ноември..

обновено на 18.08.25 в 10:24

Преге - предаване за света на книгите, 16 - 22 август

В предаването за книги на Радио Пловдив на 16.08. 2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Николай Лилиев. Ридаят скръбни ветрове. Избрани творби. 224 стр., 4А, Български писател, 2025. Антология на сирийския разказ. 240 стр., ,4А, УИ „Св. К. Охридски“, 2025. Фредерик Бгбеде. Един..

публикувано на 18.08.25 в 10:14