Психиката ни е свързана с устойчивостта на тялото

„Всички ние се опитваме да изграждаме някакви механизми, които да ни бъдат от полза, за справяне със ситуацията, за да продължим да живеем по нормален начин“, заяви клиничният психолог  д-р Маргарита Тарейн.

По думите й, във всяка предизвикателна ситуация човек най-напред трябва да се опита да я приеме и след това да оцени трезво какво може да му бъде от полза, вместо да се бунтува и  да продължи живота си добре, доколкото е възможно.

„Лошото е, че в момента много от важните за нас неща са ограничени, живеем в постоянен страх, защото нямаме ясни правила и параметри как да се организираме, за да се справим със ситуацията“.

Д-р Терейн подчерта, че отсъствието на ясни правила, на свобода и лично пространство, ни правят уязвими. Въпросите, които ситуацията е поставила, са много и за да бъде потърсен отговора им, е необходима помощта на специалист.

„Парадоксално е, но го наблюдавам в практиката си, работейки с тежко болни хора, те не са толкова уплашени, колкото здравите хора, които досега не са се сблъсквали с фактори като уязвимост, безпомощност.  Болните  в някакъв смисъл са свикнали да живеят с чувството за заплаха и са склонни да я толерират. Те са много по-спокойни и стабилни от останалите, които живеят с илюзорното усещане за пълен контрол“.

Тя бе категорична, че психичното ни състояние е свързано с нашата уязвимост, с устойчивостта на тялото. Приемане на случващото се и продължаване на живота в тежки ситуации, от които може да бъде намерена и някаква полза, както и компромис, който да запази личните ни граници.

„В тежко време вярата ни държи“, подчерта д-р Маргарита Тарейн.