Да, Ръдърфорд е британец по произход, прави основните си открития в Англия, умира там и е погребан до сър Исак Нютон в абатството Уестминстър. Но е роден и отраснал в Нова Зеландия, където полага и здравия фундамент за научните си постижения. В Европа Ръдърфорд е „бащата на ядрената епоха“. Американски образователен сайт го нарича „Одисей на науката“. А след внезапната му смърт през 1937, „Ню Йорк таймс“ пише: „Дадено е на малцина да постигнат безсмъртие и олимпийски ранг, докато са живи. Лорд Ръдърфорд постигна и двете. В поколението, което стана свидетел на една от най-големите революции в историята на науката, той беше признат за водещия изследовател на необятната, безкрайно сложна вселена на атома, вселена, в която Ръдърфорд проникна първи“.
В живота си той прави не едно, а много открития, плюс че 13 от учениците му имат Нобел за физика. Самият Ърнест Ръдърфорд е физик до мозъка на костите си, казва, че има една наука – физика, а всичко друго е събиране на пощенски марки. Но за конфуз, през 1908 получава Нобел за химия. Тя се дава „за неговите изследвания върху разпадането на елементите и химията на радиоактивните вещества“. „Да, аз разбрах как елементите се трансформират от един в друг, но най-голямата и внезапна трансформация в живота ми беше тази от физик в химик“ – шегува се Ръдърфорд. Какво друго му остава. А иначе съвсем не шеговити са трите фундаментални открития, заради които името му става символ на упорито извървян научен път, който опира в небесата.
Той разбива останалия от древните гърци предразсъдък, че атомите са най-малките и неделими частици на веществото, като обяснява объркващия проблем с радиоактивността или спонтанният атомен разпад; определя структурата на атома, позната и днес като „планетарен модел“, при който имаме тежко ядро в центъра и леки частици, които обикалят наоколо; като използва наученото за атомния разпад, трансформира азота в кислород и постигна вековната мечта на алхимиците за превръщане на един елемент в друг. С други думи – Ърнест Ръдърфорд взе атома от ръцете на Бога и го сложи в ръцете на човека, за да му носи той полза и да улеснява живота му.
Джеймс Ръдърфорд е шотландец, Марта – англичанка. Те попадат в Нова Зеландия като деца, а после сами имат 12 деца. Той е полуграмотен производител на лен, тя - образована учителка, но дават високо образование за децата, въпреки финансовите трудности.
Ърнест се ражда през 1871 и прекарва детството си сред трудните чудеса на голямата ферма – дои крави, събира дърва, носи вода. Но в петък има свободен ден - плува в потока, гледа птиците и измисля как да изкара пари, за да си купи материали за катапулт или хвърчило. На 10 от първата си истинска научна книга научава да изчисли къде е паднала светкавица, с което изумява родителите си. Още повече ги изумява, когато с подръчни материали прави миниатюрно оръдие, което на всичкото отгоре гръмва. И няма пострадали. Ърнест печели стипендия за колежа Нелсън, а след три години – и за Университета Кентърбъри в Кристчърч. Там играе ръгби, членува в студентски общности, освен математика и физика, учи латински и френски. Тогава измисля разни устройства и се залюбва с Мери Нютон, която се връща да си вземе през 1900, като млад професор в Канада.
През 1895 Ръдърфорд получава трета стипендия, вече изследователска и отива при Дж. Дж. Томпсън в лабораторията Кавендиш в Кеймбридж. Той е първият „извънземен“ - студенти, които не са завършили в Кеймбридж, но получават правото да работят там. Ръдърфорд си навлича известна ревност от страна на местните, но с представителната си външност, сините си очи, басов глас и добри социални умения, а най-вече - с уменията се да прави евтини, но умни експерименти, привлича хората. Томпсън го цени високо и го урежда за професор по физика в канадския университет „МакГил“, известен с добра експериментална база. Там Ръдърфорд стои 9 години, през които разбира, че при своя полуразпад тежките елементи излъчват различни частици - Алфа и Бета и развива теория за трансформацията на елементите, която публикува в книгата си от 1903 „Закон за радиоактивните промени“. Това огромно постижение обръща погледа на научния свят към 32-годишния учен. Скоро обаче професор Шустър от университета в Манчестър получава голямо наследство и казва на шефовете, че ще се оттегли, но ако го наследи Ръдърфорд. Той се съгласява.
В Манчестър Ръдърфорд прави експеримент, при който се бомбардира златно фолио с алфа частици. Резултатът е потресаващ – някои частици отскачат в невъзможни траектории, а част от тях се връщат буквално обратно. „Това е като да изстреляш снаряд срещу парче хартия, а той да отскочи назад“ – казва Ръдърфорд. А после дава единственото възможно обяснение – че алфа частиците срещат нещо много силно в атома, което може да е само плътно ядро, разположено в средата, около която обикалят само електрони.
Този модел на Ръдърфорд, особено след като ученикът му Нилс Бор развива идеята за стабилността на електронните орбити и условията, при които става преход, замества модела на Томпсън, наречен „Сливов пудинг“. През 1914 Ръдърфорд става рицар на Британската империя, през ПСВ разработва сонара за откриване на немските подводници, а през 1919 е поканен за шеф на Кавендишката лаборатория, където замества учителя си Томпсън. Той прави и третото си голямо откритие - изкуствено предизвикана ядрена реакция в стабилен елемент.
Под ръководството на Ръдърфорд научната и изобретателската дейност в Кавендиш процъфтяват и никой не може да повярва, когато през 1937, едва на 66, смъртта отнася този необикновен мъж чрез някаква си херния. Толкова е нелепо, че човек спокойно може да си каже - поне да беше умрял от любимата си радиация, която изследва цял живот.
На 22-ри февруари големият български писател Христо Карастоянов щеше да навърши 75 години. В „Алтер его“ не успяхме да отбележим конкретната дата по обективни причини, но затова пък ще направим това тази събота и то по малко по-нетрадиционен начин. Ще разговаряме за Дядото с известния поет, журналист, фотограф и сатирик Владислав..
Десетки пловдивчани присъстваха на традиционното посрещане на Баба Марта. На пл. „Стефан Стамболов“ деца към народно читалище „Кирил Дженев“ представиха пъстра фолклорна програма, а Баба Марта закичи с мартеници деца и възрастни. В ролята на Баба Марта се превъплъти Лена Райкова, която подчерта, че този празник е много древен и ние трябва да..
Никого няма да изненадам с наблюдението, че България е една от страните със съжителство и до днес на предхристиянските митологични вярвания и християнската вяра. Но как ни легитимира това? С проф. Мария Шнитер в дена на Баба Марта питаме: "Езичници ли сме?" И какво значи това?
1 милион и 900 хиляди лева ще инвестира тази година Фондация „Пловдив 2019“ в различни по мащаб проекти. От общо 43 проектни предложения, които са постъпили по отворена покана „Фестивали и големи събития“ експертното жури класира 25 от тях, което е двойно повече в сравнение с миналата година. Селекцията включва ключови събития, характерни за..
Проектът на Весела Ножарова носи заглавието „Частица от река” и прави връзка между Георги Божилов-Слона и съвременните автори. Ножарова спечели в конкуренцията на още два проекта на Моника Роменска и Пламена Рачева и Яна Костова. В проекта си „Частица от река“ Весела Ножарова, която е тазгодишният куратор на Националните есенни изложби,..