10 години отне на „Пинк Флойд“ да стигне до истинското съвършенство на албума Wish you were here, Бих искал да си тук. Той е посветен на Сид Барет, самотата, празнотата, лудостта, отсъствието и други основни теми от репертоара и живота им. Тук са сведени до минимум левичарските напъни групата да се произнася по социални и обществени теми, така характерни иначе за времето, когато Уотърс е основен двигател на Флойд. Има ги изобилно в предишния от четирите най-велики албума – The dark site of the Moon, Тъмната страна на Луната. Има ги и в следващите два – Animals, Животните, и The Wall, Стената. Но във Wish you were here, пред идеята за липсата на човека, осъзната чрез болката от тази липса, сякаш всичко притихва и се превръща в музикално съвършенство, което се завърта и затваря в себе си, за да се опази. А след този гениален албум, на „Пинк Флойд“ им отне само още 10 години да стигнат до непоносимост и разпад.
Музиката на „Пинк Флойд“ няма предтеча, от който се черпят идеи и вдъхновение. Няма и последователи, които да я развият – защото няма накъде. След доста лутане, те намират онова, което искат да правят и просто го правят. Парадоксът е, че началните търсения са в много различна посока. Онова, което критиците наричат „психиделичен стил“, е сътворено сякаш от друг, непознат и странен Флойд. Да, казват - Флойд на Сид Барет, но не е съвсем така. Истината е, че раздялата е полезна и за двете страни. Барет, с всичките си проблеми, сякаш се освобождава от натиска на общия гений и издава два прекрасни албума. А групата се откъсва от натиска на неговата гениалност и намира собствената си орбита. Там Сид Барет продължава да присъства, но само като символ, като персонаж, като призракът от тавана, който стимулира въображението и ражда идеи.
В средата на 60-те във Великобритания вече има „Бийтълс“ и „Ролинг стоунс“ – и всички останали се хвърлят да правят чудеса със скромните си инструменти и какви да е гласове. Често новите музикални гении не са сигурни какво точно искат и какво точно става, те обикновено са самоуки, не могат да четат и пишат ноти, не познават принципите на композирането, затова го правят по двойки или групово. Понякога дори не могат да изсвирят онова, което са сътворили – но знаят, че търсят. И опитват с правилните въпроси да се измъкнат от света, който ги притиска с неправилни отговори. Помагат си с наркотици, алкохол и секс – или поне мислят, че си помагат, докато не затънат в още по-неясни светове, както става със Сид Барет. „Пинк Флойд“ са не просто част от тази вълна, а сякаш модел за нейните подеми и падения. И всичко започва с песничката за извратеняка травестит Арнолд Лейн, който краде дамско бельо от просторите.
Този първи сингъл на „Пинк Флойд“ излиза през 1967, достига 6 място в британския чарт, а после е забраняван заради неприлично съдържание. Но всъщност началото е 4 години по-рано, когато басистът Роджър Уотърс, барабанистът Ник Мейсън и пианистът Ричард Райт, студенти по архитектура в Лондон, свирят в група със смешното име „Сервиз за чай“. После някой довежда Сид Барет - голям талант от колеж по изкуствата. Той поема соло-китарата, основния вокал и композиторската работа и Бързо става лидер. Барет сменя името на групата, като комбинира имената на двама американски блусари – Пинк Андерсън и Флойд Коунсил. Бандата се прочува в ъндърграунда и е поканена да свири в лондонския Каунтдаун клъб. Всяка вечер - три сета по 90 минути е огромен репертоарен проблем за младата група, но те правят гениалното откритие, че ще намалят тежестта, ако се впуснат в дълги импровизации. И запомнят това завинаги.
See Emily Play е заглавната песен от втория сингъл на „Пинк Флойд“. Както твърди Сид, той вижда въпросната Емили, докато лежи надрусан в близката горичка, тя е така чудесно момиче, че ѝ посвещава песен. По това време Флойд започват да получават някакви по-сериозни пари, това позволява на Сид Барет да мине на всекидневна доза ЛСД, което пък прави все по-голяма част от него да е в отвъдното и все по-малка – в отсамното. Ник Мейсън го описва като „напълно дистанциран от всичко, което става“. Независимо от това, през 1967 е реализиран и първият албум на „Пинк Флойд“ с фантастичното заглавие „Гайдарят пред портите на зората“. Заглавието, както и повечето композиции, са на Сид Барет и са пълни с британска ексцентричност и хумор, населени са с видения от приказки и истории за чудати, митологични създания като гномът Гримбъл Грамбъл.
"Човекът е цял, когато се посвети на нещо надмогващо го и го усеща по-голямо от себе си"- думите са на режисьора проф. Маргарита Младенова, която е гост на "Срещите" тази събота. На преизвестната у нас и на високите световни театрални сцени режисьорка е и мисълта: "Изкуството трябва да премести акцента от "да имаш" към "да бъдеш". Слушайте...
„ Завръщане към корените“ е темата на кръглата маса , която ще се състои от 18:00 ч. в Народно читалище „Св. Св. Кирил и Методий“ - Раковски. Тя се организира по повод навършване на 350 години от кончината на българските католически архиепископи Петър Богдан и Петър Парчевич, и епископ Филип Станиславов , както и 400 години от основаването..
Мащабна изложба на един от най-големите български живописци – Калина Тасева представя Градска художествена галерия –Пловдив в Зала „2019“. Инициативата се осъществява със съдействието на Васил Илиев от Варна, който е ревностен колекционер на именитата авторка и от 20 години събира нейни кавалетни творби. Колекционерът притежава най-голямата..
Премиера на пиесата „Арт“ от Ясмина Реза представя Драматичен театър Пловдив. Режисьор на спектакъла е Живко Гущеров, сценографията и костюмите са на Мария Колева, а композитор е Явор Карагитлиев. Предизвикващата на пръв поглед смях пиеса поставя под въпрос същността на човешките взаимоотношения между трима приятели, чиято..
Общинският институт "Старинен Пловдив" приключи работата по втория етап на реставрацията на сграфитото "Захари Зограф" на Димитър Киров на ул. "Съборна" 39 в Пловдив. Реставрацията е съобразена с международните професионални стандарти в областта и цели максималното запазване на автентичността и целостта на творбата. Всички дейности са..