Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Великите европейци - „Пинк Флойд“, първа част

Сид Барет гребна шепа първична глина и оформи силуета на „Пинк Флойд“. После се вгради в групата като сянка, а Ник Мейсън, Рик Райт, Роджър Уотърс и Дейвид Гилмор продължиха нагоре и се превърнаха в инструмент на първичната „музика на небесните сфери“, за която говори още Питагор.
 

10 години отне на „Пинк Флойд“ да стигне до истинското съвършенство на албума Wish you were here, Бих искал да си тук. Той е посветен на Сид Барет, самотата, празнотата, лудостта, отсъствието и други основни теми от репертоара и живота им. Тук са сведени до минимум левичарските напъни групата да се произнася по социални и обществени теми, така характерни иначе за времето, когато Уотърс е основен двигател на Флойд. Има ги изобилно в предишния от четирите най-велики албума – The dark site of the Moon, Тъмната страна на Луната. Има ги и в следващите два – Animals, Животните, и The Wall, Стената. Но във Wish you were here, пред идеята за липсата на човека, осъзната чрез болката от тази липса, сякаш всичко притихва и се превръща в музикално съвършенство, което се завърта и затваря в себе си, за да се опази. А след този гениален албум, на „Пинк Флойд“ им отне само още 10 години да стигнат до непоносимост и разпад.  

Музиката на „Пинк Флойд“ няма предтеча, от който се черпят идеи и вдъхновение. Няма и последователи, които да я развият – защото няма накъде. След доста лутане, те намират онова, което искат да правят и просто го правят. Парадоксът е, че началните търсения са в много различна посока. Онова, което критиците наричат „психиделичен стил“, е сътворено сякаш от друг, непознат и странен Флойд. Да, казват - Флойд на Сид Барет, но не е съвсем така. Истината е, че раздялата е полезна и за двете страни. Барет, с всичките си проблеми, сякаш се освобождава от натиска на общия гений и издава два прекрасни албума. А групата се откъсва от натиска на неговата гениалност и намира собствената си орбита. Там Сид Барет продължава да присъства, но само като символ, като персонаж, като призракът от тавана, който стимулира въображението и ражда идеи.

В средата на 60-те във Великобритания вече има „Бийтълс“ и „Ролинг стоунс“ – и всички останали се хвърлят да правят чудеса със скромните си инструменти и какви да е гласове. Често новите музикални гении не са сигурни какво точно искат и какво точно става, те обикновено са самоуки, не могат да четат и пишат ноти, не познават принципите на композирането, затова го правят по двойки или групово. Понякога дори не могат да изсвирят онова, което са сътворили – но знаят, че търсят. И опитват с правилните въпроси да се измъкнат от света, който ги притиска с неправилни отговори. Помагат си с наркотици, алкохол и секс – или поне мислят, че си помагат, докато не затънат в още по-неясни светове, както става със Сид Барет. „Пинк Флойд“ са не просто част от тази вълна, а сякаш модел за нейните подеми и падения. И всичко започва с песничката за извратеняка травестит Арнолд Лейн, който краде дамско бельо от просторите.

Този първи сингъл на „Пинк Флойд“ излиза през 1967, достига 6 място в британския чарт, а после е забраняван заради неприлично съдържание. Но всъщност началото е 4 години по-рано, когато басистът Роджър Уотърс, барабанистът Ник Мейсън и пианистът Ричард  Райт, студенти по архитектура в Лондон, свирят в група със смешното име „Сервиз за чай“. После някой довежда Сид Барет - голям талант от колеж по изкуствата. Той поема соло-китарата, основния вокал и композиторската работа и Бързо става лидер. Барет сменя името на групата, като комбинира имената на двама американски блусари – Пинк Андерсън и Флойд Коунсил. Бандата се прочува в ъндърграунда и е поканена да свири в лондонския Каунтдаун клъб. Всяка вечер - три сета по 90 минути е огромен репертоарен проблем за младата група, но те правят гениалното откритие, че ще намалят тежестта, ако се впуснат в дълги импровизации. И запомнят това завинаги.

See Emily Play е заглавната песен от втория сингъл на „Пинк Флойд“. Както твърди Сид,  той вижда въпросната Емили, докато лежи надрусан в близката горичка, тя е така чудесно момиче, че ѝ посвещава песен. По това време Флойд започват да получават някакви по-сериозни пари, това позволява на Сид Барет да мине на всекидневна доза ЛСД, което пък прави все по-голяма част от него да е в отвъдното и все по-малка – в отсамното. Ник Мейсън го описва като „напълно дистанциран от всичко, което става“. Независимо от това, през 1967 е реализиран и първият албум на „Пинк Флойд“ с фантастичното заглавие „Гайдарят пред портите на зората“. Заглавието, както и повечето композиции, са на Сид Барет и са пълни с британска ексцентричност и хумор, населени са с видения от приказки и истории за чудати, митологични създания като гномът Гримбъл Грамбъл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Рок мюзикълът "Коса" ще има премиера на Античния театър

Продължава OPERA OPEN 2025. Премиерата на рок мюзикъла „Коса“ е тази неделя, на  24 август, на Античния театър. Постановката се осъществява с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Създаден преди повече от половин век, „Коса“ остава символ на антивоенното движение в САЩ и епохата на хипитата. Той е сред най-успешните..

обновено на 22.08.25 в 14:55

Великите европейци - Карл Велики, втора част

„Карл имаше широко и здраво телосложение, висок ръст…..Главата му беше кръгла, очите – твърде големи и живи, носът му малко по-голям от среден, красива брада, лице привлекателно, приятно и весело. Всичко това съдействаше за увеличаване на неговото обаяние и достойнството на фигурата му…..” Така летописецът Айнхард описва Карл Велики, средновековния..

публикувано на 22.08.25 в 14:00

В "Срещите" за думите и световете

"Думите са като врабчетата. Когато се приближавам, за да им се любувам или да се снимам с тях, се разбягват и ме гледат недовррчиво. Когато бързам само да напълня хранилката им, се спускат и кацат по раменете ми. Разбират кога искам да нахраня егото си и кога гладните и нуждаещите се".  Цитътат е от книгата "Кукумяв" на Николай Илчевски.  За думите,..

публикувано на 22.08.25 в 09:57

„Алтер его“ - спомен за Христо Карастоянов с песен и усмивка

За големия български писател и приятел на „Алтер его“ ще говорим тази събота. През 2025 г.. той щеше да навърши 75 години. В „Алтер его“ отбелязахме това през февруари. Сега, в края на август, ще ви припомним за  споменатото предаване. Ще разговаряме за Дядото с известния поет, журналист, фотограф и сатирик Владислав Христов. Той насочи..

публикувано на 22.08.25 в 09:54

Изкуството ни напомня, че сме хора

Какво се крие зад спектакъла „Балерината, която запали оперетата“ разказа в програма "Точно днес" актрисата Албена Колева, която е в главната роля. Според нея това е история за страст, жертви и фанатична отдаденост на изкуството. Спектакълът трябваше тази вечер да се играе на сцената на лятно кино "Орфей", но поради очакваното дъжновно време..

публикувано на 20.08.25 в 11:06