"Рестартирай Европа"- върховенство на закона

В края на миналата година ръководителите на страните-членки на ЕС постигнаха компромис, който позволи да се приемат плана за възстановяване на общността от кризата с коронавируса, както и бюджета за следващия програмен период. Полша и Унгария се противопоставиха на предвидения механизъм, който обвързва изплащането на европейски средства със спазването на принципите и нормите на правовата държава. 

Компромисът, с който двете страни се съгласиха, предвижда това правило да се прилага само при контрола дали евросредствата се използват по предназначение. Освен това Полша и Унгария получават правото да поискат от Европейския съд становище дали оспорваният регламент отговаря на общностното право.

Не обезсилва ли тази отстъпка този основополагащ принцип и що за компромис бе това- ето мнението на политолога Страхил Делийски:

Може би неизбежен компромис, защото тук става въпрос за едни далеч по-дълбоки проблеми-отвъд това, което се вижда на повърхността. Те са свързани изобщо с начина, по който в различни общества в Европа се приема идеята за ЕС. Онова, което често се нарича „криза на легитимност на институциите на ЕС“. По силата на това разрушено доверие са възможни определен тип политици с техните послания, които градят образ и вътрешна легитимност на базата на антиевропейско поведение и риторика. 

Дълго време европейските институции си затваряха очите за едни или други неща, които се случваха в държави като Полша, Унгария и България ако щете. Онова, което един сръбски колега преди няколко години нарече „стабилокрация“. Това е един специфичен режим на управление, в който е достатъчно все пак на формално равнище политическият истаблишмънт в съответната държава да подкрепя политиките на ЕС, за да има легитимност. Оттам нататък на терена на националната политика те могат да правят каквото си искат със своята власт. Това беше дълго толериран двоен стандарт

В български контекст подобряване на правната система и съответно укрепване на върховенството на закона се търси чрез форми за контрол върху главния прокурор. На първо четене бе гласувана промяна в Закона за съдебната власт, с която се регламентира възможността специално назначен прокурор да може да разследва главния, ако има доказателства, че той е извършил нарушение на закона. Според Иван Брегов, правен експерт от Института за пазарна икономика, решението е в друга посока:

Да създадем такива институционални гаранции във Висшия съдебен съвет, така щото всеки редови прокурор да се чувства достатъчно свободен да върши тези действия. Ако това го имахме, нямаше да има проблем. Но това отваря дебата, конституционния при това, за устройството на Висшия съдебен съвет.

Трябва ли да се променя структурата на прокуратурата?

Вижте, проблемът тук по-скоро е, че имаме една свръховластена фигура, каквато е главният прокурор. Не знам дали би било и достатъчно издържано да говорим за неща като децентрализация и така нататък. Все пак да не забравяме, че имаме лошия шанс, ако отворим такива въпроси, да произведем много местни главни прокурори, които-в една добра координация с местните структури и властови органи, да направят невъзможен живота на обикновения човек или на бизнеса. Когато метем едно стълбище, ние го метем от върха към низините, ако мога да се изразя така.

Освен мерки по отношение на фигурата на главния прокурор, неговата отчетност и наказателна отговорност, България се ангажира да  подобри работата и независимостта на Инспектората към Висшия съдебен съвет, както и да подобри достъпа до правосъдие.