Внезапно ни напусна изключителния пловдивски живописец Недко Итинов, който тази година щеше да навърши 65 години.
Недко Итинов е сред доайените на пловдивската художествена школа. Като автор той имаше специфичен стил, характеризиращ се със специфичен растер и триизмерни декоративни фигури.
"Недко Итинов притежава изключително развита зрителна памет, за него не представлява необходимост да наблюдава мястото, което иска да пресъздаде на платното, напротив – за да стане една катина, са му необходими няколко гледни точки, които творческото му въображение обединява в една съвкупност, от която се ражда композицията", казва за него Олга Петрова, в чиято галерия той често показваше картините си.
"Така в картините му местата са уж реални, но всъщност не са, пейзажите му са специфична симбиоза от конкретика и въображение. За Недко като творец композицията е изключително важна, чрез нея той предава посока, движение и баланс на картината, което пък е предпоставка за спокойното възприятие на зрителя. Големите формати са благоприятни за разгръщане на неговия тип живопис – декоративен, плосък стил, плоско предаване на формата. Характерният му пластически почерк подсилва въздействието на цветовете, в цялата експозиция есенните багри избухват, превземат, омагьосват зрителя, потапят го в мекото безвремие, застинало сякаш на границата между жаркото лято и студената зима. Оранжево-червено, охра, землисто кафяво, сиво и приглушено зелено са цветовете, оформящи основата на Недковите картини. Между тях надничат загатнати фасади на къщи, в далечината се мяркат куполите на италиански църкви, меките извивки на пловдивските тепета. И изведнъж на преден план изскачат сапфирено сини дървета, ярките петна на стилизираните сгради и дървета се открояват на фона на жълто или розово небе. Италианските сюжети са любими на художника, те му пасват на въображението и натюрела и го връщат в Италия, която е за него неизчерпаем източник на вдъхновение, както и тепетата на родния Пловдив. Но говорейки за сюжет, трябва да направим уговорката, че живописта на Недко Итинов е преди всичко абстрактна и декоративна, в нея няма разказ и сюжетността е по-скоро усещане и настроение".
Роден на 01.10.1956 г. в град Пловдив. Завършва Художествена гимназия в Казанлък и ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” във Велико Търново - специалност „Живопис“, под ръководството на проф.Терзиев.От 1986 г. е член на Съюза на българските художници. Има реализирани над 30 самостоятелни и много общи изложби в България (София, Пловдив, Варна, Бургас) и в чужбина (Виена - Австрия, Истанбул - Турция, Париж - Франция, Люксембург и Тел Авив - Израел).
Негови картини се намират в частни колекции в България, Германия, Англия, Испания, Франция, Швейцария, Люксембург , Сърбия, Нова Зеландия. Живее и работи в Пловдив.
В по- малко от минута Ви припомняме споделеното от него преди време къде и как под четката му се раждат приказните му картини.
Асоциация на куклените театри АКТ-Унима, България, Асоциация на работодателите в театралната област, Българска асоциация на работодателите в областта на културата и Съюз на артистите в България отправиха апел към министър-председателя, министъра на културата, председателя на Народното събрание и председателя на Комисията за медии и култура...
В предаването за книги на Радио Пловдив на 01.02.2025 бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати” (нови книги) Арт Спигелман. Маус. Баща ми кърви история. Ч. 1 и ч. 2 (графичен роман) 300 стр., ок.10А, Нике, 2025. Александър Дюма. Четиридесет и петимата. 536 стр., ок. 5А, Плеяда, 2025. Цончо Родев. Черният..
Премиерата на новия български игрален филм “ Не затваряй очи ” в Пловдив е тази вечер в Лъки - Дом на киното. Прожекцията е в 17.30 часа. Това е първият български игрален филм, вдъхновен от православна тематика, базиран на едноимения роман на Мартин Ралчевски. Разказва историите на двама мъже – Петър и отец Павел. Съдбите им се се преплитат по..
С ритуал по освещаване и първа литургия, отслужена от пловдивския митрополит Николай, ще започне истинския духовен живот на новата църква "Света великомъченица Марина" в Асеновград. Първата копка на храма не направена преди 26 години от тогавашния митрополит Арсений. Богословът и екскурзовод от Асеновград Йвайло Мирчев разказа, че преди години в..
"Два живота" - така се наричат 2000-те страници, живeли половин век в четири машинописни екземпляра. Защо? Коя е авторката Конкордия Антарова? И наистина ли книгата е написана под диктовка на духовни учители? В "Срещите" разказва Васил Пекунов, преводач на книгата. Интересно е, слушайте.