Внезапно ни напусна изключителния пловдивски живописец Недко Итинов, който тази година щеше да навърши 65 години.
Недко Итинов е сред доайените на пловдивската художествена школа. Като автор той имаше специфичен стил, характеризиращ се със специфичен растер и триизмерни декоративни фигури.
"Недко Итинов притежава изключително развита зрителна памет, за него не представлява необходимост да наблюдава мястото, което иска да пресъздаде на платното, напротив – за да стане една катина, са му необходими няколко гледни точки, които творческото му въображение обединява в една съвкупност, от която се ражда композицията", казва за него Олга Петрова, в чиято галерия той често показваше картините си.
"Така в картините му местата са уж реални, но всъщност не са, пейзажите му са специфична симбиоза от конкретика и въображение. За Недко като творец композицията е изключително важна, чрез нея той предава посока, движение и баланс на картината, което пък е предпоставка за спокойното възприятие на зрителя. Големите формати са благоприятни за разгръщане на неговия тип живопис – декоративен, плосък стил, плоско предаване на формата. Характерният му пластически почерк подсилва въздействието на цветовете, в цялата експозиция есенните багри избухват, превземат, омагьосват зрителя, потапят го в мекото безвремие, застинало сякаш на границата между жаркото лято и студената зима. Оранжево-червено, охра, землисто кафяво, сиво и приглушено зелено са цветовете, оформящи основата на Недковите картини. Между тях надничат загатнати фасади на къщи, в далечината се мяркат куполите на италиански църкви, меките извивки на пловдивските тепета. И изведнъж на преден план изскачат сапфирено сини дървета, ярките петна на стилизираните сгради и дървета се открояват на фона на жълто или розово небе. Италианските сюжети са любими на художника, те му пасват на въображението и натюрела и го връщат в Италия, която е за него неизчерпаем източник на вдъхновение, както и тепетата на родния Пловдив. Но говорейки за сюжет, трябва да направим уговорката, че живописта на Недко Итинов е преди всичко абстрактна и декоративна, в нея няма разказ и сюжетността е по-скоро усещане и настроение".
Роден на 01.10.1956 г. в град Пловдив. Завършва Художествена гимназия в Казанлък и ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” във Велико Търново - специалност „Живопис“, под ръководството на проф.Терзиев.От 1986 г. е член на Съюза на българските художници. Има реализирани над 30 самостоятелни и много общи изложби в България (София, Пловдив, Варна, Бургас) и в чужбина (Виена - Австрия, Истанбул - Турция, Париж - Франция, Люксембург и Тел Авив - Израел).
Негови картини се намират в частни колекции в България, Германия, Англия, Испания, Франция, Швейцария, Люксембург , Сърбия, Нова Зеландия. Живее и работи в Пловдив.
В по- малко от минута Ви припомняме споделеното от него преди време къде и как под четката му се раждат приказните му картини.
На 6 октомври, от 18.00 часа , в Регионален природонаучен музей – Пловдив , ще се състои представянето на фотографския албум „Sub Specie Lucis” или „ От гледна точка на светлината“ на писателката, журналистка и фотограф Зорница Гъркова /Гръмкова/. Тя е автор на сборниците с разкази „Пътят на мравките“ и „Те никога не казват“,..
Академичен фестивал „SOLI DEO GLORIA“ („Слава на Бога“), който е посветен на 340-ата годишнина от рождението на Й. С. Бах (1685 – 1750) се провежда през октомври в АМТИИ в Пловдив. Прояватa е продължение и надграждане на Международния конкурс „Йохан Себастиан Бах - „Sоli deo gloria“. Събитието се осъществява от факултет „Музикална..
Тази събота "Срещите" ви предлагат размисли върху изреченото през 1933 г от Николай Рьорих "Последната война сред хората ще бъде за истината". И забележете, тя ще бъде насочена срещу собственото ни невежество, агресия и раздразнение. На мен ми е трудно да се съглася с това твърдение, затова попитах проф. Дамян Попхристов, Илия Кожухаров, Мирослава..
Когато през 1895 година полякинята Мария Складовска се жени за французина Пиер Кюри, тя не само добавя фамилията му към своята, но вече има до себе си прекрасен съпруг, приятел и учен, с който може да дели и житейски, и научни радости и неволи. По онова време всички подозират, че на тази жена и предстоят велики дела, но никой все още не знае какви..
Празничният есенен брой №41 на Нула32 със заглавие „Работа като работа“ е вече факт. В него списанието коментира само себе си: занаята, съмненията, упорството да продължава да излиза без прекъсване вече цяла декада. В броя участват редовни автори и визуални артисти, с които редакцията си сътрудничи през годините, приятели и колеги от други..