През мен в града печални се отива,/ де в мъки вечни стене и скърби/ на грешните тълпата нечестива.// Бог мъдри, мощни мене сътвори/ ведно със вековечните предмети,/ Бог праведни лиши ме от зари. // Ще трая, дорде траят вековете./ О, вий, кои престъпяте тоз праг,/ надежда всяка тука оставете.
Данте припада при гледката на тълпите мъртви, които отиват в кръговете на Ада. Къде ли е отреденото за мен място? Със сигурност няма да съм в Преддверието. Там, на брега на Ахерон, нито вътре, нито извън Ада, са онези, които не са вършили нито добро, нито зло. Те търчат подир някакво знаме, а отзад ги жилят стършели, за да стимулират безучастните.
В Първия кръг са онези, които нямат свето кръщение, включително най-великите души от древността. Те не търпят конкретни наказания, но са там завинаги – а това е наказание с безнадеждност. От Втори кръг, където вихър блъска сладострастниците в скалите, започва същинският Ад. В Трети кръг са чревоугодниците, които се влачат в кал и ги пази Цербер. В Четвъртия кръг са скъперници и прахосници, те се бутат взаимно и разменят проклятия. През Петия кръг тече Стикс, реката на омразата, там са гневливците, които постоянно се бият един друг. В тези начални кръгове, мисля, ще бъда и аз, другите по-надолу вече не са за мен, почти съм сигурен. сигурен съм. В Шестия кръг на Ада са душите на неверници, безбожници, материалисти. Тук е класическото наказание – печене на силен огън. Седмият кръг е разделен на три – за самоубийци, съгрешилите срещу ближния и съгрешилите срещу Бога, Природата и обществото. Те са потопени в кипяща кръв, превърнати в сухи дървета, гонени от бесни кучета, засипвани с пламъци и огнени стрели. В 10-те „проклети ями“ на Осмия кръг са съблазнителите, онези, които вършат симония, магьосници и гадатели, продажници, лицемери, крадци, алхимици и фалшификатори, хора, които са причинили някому щета или са посели граждански и политически раздори. Кръг Девети е от четири отдела. В първите три са изменниците срещу роднините, отечеството и срещу приятел, замръзнали до шия в река Кокит. В четвъртия отдел са тримата най-страшни предатели – Юда, Брут и Касий, разкъсвани от Луцифер. Адът е с формата на обърнат конус и кръговете стават все по-малки. От него се минава в Чистилището, но когато двамата поети стигат до портите на Рая, некръстеният Вергилий не може да продължи и предава Данте в ръцете на божествената мъдрост и красота, сбрани в образа на Беатриче. Тя е божественото откровение, теологията, вярата. Тя е също земна и страстна, но напълно платоническа любов на Данте, която всъщност му урежда пътешествието. От своя страна тя го предава в ръцете на Свети Бернар от Клерво, който олицетворява мистицизма на съзерцанието и посветеността на Дева Мария.
Данте Алигиери пише „Божествена комедия“ между 1306 и 1321, докато е в изгнание. Тя има 14233 стиха, разделени в тристишия. Състои се от три части – Ад, Чистилище и Рай, всяка от които с по 33 песни, плюс въведение, което прави песните общо 100. Тези сакрални числа – 3, 33, 100, както и още много, са разхвърляни навсякъде из „Божествена комедия“. Много още загадки са заложени в тази книга и затова, мнозина търсят връзки на поета с тайни общества и езотерични практики. Книгата на Данте оригинално е озаглавена „Комедия“. Когато след смъртта му я прочита Джовани Бокачо, възкликва - „божествена“. Мнението се споделя широко, но първото печатно издание от 1472 още е с оригиналното заглавие, а „божествена“ се добавя чак през 1555.
Да, „божествена“, но защо „комедия“, след като тук няма нищо смешно, напротив, ще каже някой. Просто в Средновековието комедия е „всяко поетично произведение, средно по стил, с тягостно начало и щастлива развръзка, написано на народен език“. А трагедия е „поетична творба с висок стил, със спокойно и възвишено начало и трагичен край“. И тъй като Данте ни води от Ада към Рая и пише книгата на народни говори с основа в родното тосканско наречие, тя е „Комедия“.
Смята се, че езикът на Данте става основа за развитие на съвременния италиански, а филологът Ерих Ауербах пише, че Данте е първият писател, който изобразява хората като продукт на конкретно време, място и обстоятелства, а не на митичните архетипи. Така че той е сочен за предтеча на Ренесанса, а Томас Елиът го поставя божествено високо, като пише: „Данте и Шекспир разделиха света помежду си, няма трети!“
Дуранте Алигиери, известен като Данте, е роден през 1265 във Флоренция. Данте значи „издръжлив, траен“ и наистина, в живота той успява да издържи 20 години тежко изгнание, а творчеството му е сред вечните съкровища на човечеството. Рождената година на Данте е малко изсмукана от пръстите. Действието на „Божествена комедия“, в която има автобиографични елементи, се развива през годината 1300, а той казва, че е „на попрището жизнено в средата“. И тъй като Библията сочи 70 години за средна възраст, изследователите приемат, че тогава Данте е на 35, тоест, роден е през 1265. Това само по себе си не би било особено важно, ако не беше свързано с динамичните обществени и политически развития във Флоренция, а и в цяла Италия по онова време. За тях и начинът, по който се вписват в характера и съдбата на великия поет, ще чуем следващата седмица във втората част на това предаване.
"Човекът е цял, когато се посвети на нещо надмогващо го и го усеща по-голямо от себе си"- думите са на режисьора проф. Маргарита Младенова, която е гост на "Срещите" тази събота. На преизвестната у нас и на високите световни театрални сцени режисьорка е и мисълта: "Изкуството трябва да премести акцента от "да имаш" към "да бъдеш". Слушайте. Има..
„ Завръщане към корените“ е темата на кръглата маса , която ще се състои от 18:00 ч. в Народно читалище „Св. Св. Кирил и Методий“ - Раковски. Тя се организира по повод навършване на 350 години от кончината на българските католически архиепископи Петър Богдан и Петър Парчевич, и епископ Филип Станиславов , както и 400 години от основаването..
Мащабна изложба на един от най-големите български живописци – Калина Тасева представя Градска художествена галерия –Пловдив в Зала „2019“. Инициативата се осъществява със съдействието на Васил Илиев от Варна, който е ревностен колекционер на именитата авторка и от 20 години събира нейни кавалетни творби. Колекционерът притежава най-голямата..
Премиера на пиесата „Арт“ от Ясмина Реза представя Драматичен театър Пловдив. Режисьор на спектакъла е Живко Гущеров, сценографията и костюмите са на Мария Колева, а композитор е Явор Карагитлиев. Предизвикващата на пръв поглед смях пиеса поставя под въпрос същността на човешките взаимоотношения между трима приятели, чиято..
Общинският институт "Старинен Пловдив" приключи работата по втория етап на реставрацията на сграфитото "Захари Зограф" на Димитър Киров на ул. "Съборна" 39 в Пловдив. Реставрацията е съобразена с международните професионални стандарти в областта и цели максималното запазване на автентичността и целостта на творбата. Всички дейности са..