Европейската комисия представи зелена книга, с която да се постави началото на широк политически дебат относно предизвикателствата и възможностите, свързани с демографската динамика на европейското общество, конкретно неговото застаряване.
Дубравка Шуица, заместник-председател на Комисията, отговарящ за демокрацията и демографията, заяви:
„Независимо от огромните предизвикателстава на сегашната пандемия, ние живеем по-здрави и по-продължително. Само по себе си, това е забележително постижение, казва тя.“
В доклада за въздействието на демографските промени на Еврокомисията от миналия юни се отбелязва, че Кризата разкри много слабости в тази област и трябва да се преосмисли практически целият обществен живот през следващите десетилетия. Какви са социалните и психологически измерения на стресовата обстановка от последната година, най-вече сред младите хора и отражението на ограничтелните мерки – коментира психологът от Пловдивския университет, проф. Веселин Василев.
„Негативна, тревожна можем да я наречем, демографска тенденция се наблюдава в цивилизования свят не отскоро, а доста отдавна. В страните, в които културното равнище, благосъстоянието на населението и прочие е по-ниско, се наблюдава изключително бурно демографско развитие. За разлика от държавите, в които благосастъянието е на високо ниво, режимите са демократични и улесняват съществуването на хората, се наблюдава изключително ниско ниво на човешко възпроизводство.“
Какъв вододел се оказа тази Пандемия?
„Отдавна съм на мнение, че тази необуздана, либерална демократичност е наслоила у хората желанието да правиш абсолютно всичко каквото ти се поиска и всяка регулативна намеса да се приема едва ли е като непоносимо ограничение. Но все пак – мярката на цивилизованост е способността на хората да се съобразяват, не само със своите импулсивни желания, ами и със цивилизационните норми и други подобни неща. Пандемията открои някои проблеми, които обществото има, по-дълбоки отколкото ги виждахме в нормална обстановка, защото, очевидно няма готови решения“
Експертите посочват подрастващите, учениците - малки и големи, като най-чувствителната група, повлияна от необичайната обстановка. Те се оказаха в най-стресова ситуация, с диаметрално променен достъп до образование. Разказва началникът на Регионалния Инспекторат по образованието в Пловдив – Иванка Киркова.
„Едва ли някой ще забрави тази ситуация, тази 2020-та година, когато трябваше в рамките на няколко дни да създадем организация за преминаване на обучението в електронна среда. Тотална смяна не само на стила, а изобщо - на процеса, на всичко! И със страха – дали ще се справим и дали това е възможно изобщо. Оказа се, че да, че ние можем да го направим.“
Видяха ли образователните експерти промяна в поведението на учениците – малки и големи?
„Няма как да няма – различните ученици по различен начин възприемат и преживяват. От една страна, това са различни възрастови групи, а от друга – индивидуални харакерни черти. Някои от учениците разгърнаха своите способности. Когато питахме учениците какво ги подтиква да искат да се върнат в училище, те казаха – приятелите и госпожата! Така че, няма как социалните контакти да бъдат забравени и загърбени. Със сигурност ситуацията ще бъде преодоляна, вярвам в това!“
Проблемите, които възникват заради промените в Закона за лекарствените продукти, които засягат въвеждането на вендинг автомати за отпускане на лекарства са много, а фармацевтите са много притеснени. Това заяви в програма "Точно днес" на Радио Пловдив председателят на Управителния съвет на Регионалната фармацевтична колегия в Пловдив Димитрия..
Участието на български културни организации в европейския културен живот се нуждае от подкрепа. За необходимостта от целенасочена политика за изграждане на публики и компетентности от най-ранна възраст, устойчивостта на културните продукти и ангажиментите от страна на държавата, за да участват българските организации равнопоставено в разпределението..
"Имайки предвид, че това беше област в ресора и на последните двама български комисари, това беше най-естественият избор. Обикновено винаги титулярът наследява своя ресор, макар и да има и изключения, а ако се сменя, се търси да се запази същият ресор. Сега се вижда приемственост и не трябва да се търсят знаци в ресора". Това заяви политологът и бивш..
Приближаваме към есента на 2024 година, която ще настъпи на 22 септември. Трупаме новини за изборите, на които едни от партиите ще се явят разделени, а други с опит за коалиции. Дали след разрива в ДПС има знаци за успешно представяне на вота, защо БСП и партиите към нея предприемат хода "лидерите крачка назад", коментар за ресора на новия ни..
24 партии и 9 коалиции ще се явят на поредните изборите през октомври. За кампанията в Пловдив на коалиция "БСП-Обединена левица" разговаряме с народния представител Иван Петков . Петков съобщи, че той ще бъде водач на пловдивската листа, ако Националният съвет утвърди решението на местната организация. Очаква се това да стане на 20 септември, след..