Той коментира и минималните промени, които бяха направени в Изборния кодекс.
„Българите свикнахме през последните десетилетия, че Изборният кодекс, а преди това изборния закон, са като бунгалата. И преди всеки политически сезон те се ремонтират – не особено качествено, не особено успешно, но за да обслужат изискванията на сезона. Сега промените в Изборния кодекс бяха толкова минимални, че това учуди дори и специалистите“, каза още Божков.
Експертът обясни този факт с несъвършенството на Изборния кодекс.
„Изборният кодекс регламентира една характерна за 20 век аналогова, остаряла система на провеждане на изборите. При нея човешкият фактор е решаващ. Решаващи са комисиите, в които представителите на различните политически партии се следят един на друг, хартиените бюлетини, гласуването само и единствено в урни. Ограниченията и допустимите форми на предизборна агитация и предизборен процес, наличието на множество застъпници и попълване на понякога доста сложни протоколи на хартия. Всичко това е придружено не с електронно броене, а с електронно въвеждане на гласовете в изчислителния център, който обслужва съответните избори. Тази крайно остаряла форма вече изпитва значителен натиск на новите способи“, коментира Марин Божков.
Всички дигитални форми обаче значително изпреварват манталитета на българските политици, а също и манталитета на огромното мнозинство от политически партии, които удобно са свикнали с остарелите форми, даващи им значителни възможности за манипулация, които са им познати от десетилетия.
"Поставянето на цялата българска политическа машина в условията на дигитален натиск води до там, че политиците не смеят да правят радикални промени в Изборния кодекс, защото тогава ще има натиск да въведат по-съвременни форми, които гарантират много по-добре тайната на вота, а също и липсата на предизборни и изборни машинации. Затова тези хора пипат изключително внимателно. И постепенно се опитват да превърнат ИК в свещена крава, която не бива да се променя, защото се страхуват от тези новости“, каза още Марин Божков.
Цялото интервю с Марин Божков можете да чуете в звуковия файл.
140 години след Съединението на Княжество България с Източна Румелия все още е жива паметта за героите, осъществили мащабното дело по обединяването на българите след Берлинския договор. Живи са и наследниците на тогавашните дейци, които съумяват само 7 години след Освобождението да „съберат“ българите на север и юг от Балкана в нова държава. Един..
Какво да очакваме от новия политически сезон, какви са първите заявки на основните политически играчи и какво ще донесе готвения пети вот на недоверие към правителството от страна на ПП-ДБ, коментира в програма "Точно днес" социологът Кольо Колев от агенция "Медиана". Според него, ако погледнем "зад думите" на изговоренето от политическите..
Могат ли паметниците на Съединението да разказват историята за това събитие 140 години по-късно? Или да търсим нещо повече от историята, записките, спомените и думите, останали в архивите за 6-ти септември 1885-година в монументите, градската среда и това как сътвореното преди десетелетия и в настоящия век ни връща за да помним и в същото..
С около месец ще се забави ремонтът на сградата на Хуманитарната гимназия в Пловдив и се очаква около Коледа дейностите да приключат. Налага се смяна на всички носещи греди, а за това ще са необходими и допълнителни средства. Учениците от 8 до 12 клас ще ще започнат новата учебна година в три училища в район "Тракия". Това съобщи в интервю за..
Изложбата „Съхранената памет за Съединението“ ни връща към едно от най-значимите събития в новата българска история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, обявено на 6 септември 1885 година. Събитие, в което Пловдив и неговите жители заедно с четите от Станимака и Голямо Конаре изиграват централна роля, от създаването на комитетите..
Ясно
Предимно облачно
Разкъсана облачност