В полето на едно завещание от 1287 е намерен негов прелестен сонет: „Вовеки моите очи вината си не ще/ изкупят: тъй низко паднаха – / пленени от Грисенда, проспаха/ погледът където стига,/ очи такива не ми трябват“. Данте е във възторг от поезията на Гуидо Гуиницели и в „Божествена комедия“ го нарича Гуидо „мой баща“, независимо от факта, че е гибелин по политическа ориентация.
Поетът обича веселата и космополитна Болоня, обикаля из града, среща се по таверните с хора от цяла Европа, а намира и радости като вино и жени. Латински знае добре, но не перфектно и рядко пише на него. За сметка на това сам учи френски и провансалски, за да чете най-изискана поезия. След две години в Болоня обаче, без да е завършил правото, Данте се връща във Флоренция по неясни причини. Смята се, че, тъй като е вече най-възрастният в семейството, трябва да се грижи за него. Или че го тегли любовта към Беатриче. Или че семейство Донати е нетърпеливо за сватбата с Джема.
Обратно във Флоренция, Данте се захласва по „сицилийските поети“. Те се появяват през втората четвърт на 13 век и първи пишат на италиански. Още са свързани с поетичните форми и образност на трубадурите, но развиват и нови – например сонета, който после завладява цяла Европа. Този нов стил става все по-популярен в Тоскана и Данте, Гуидо Кавалканти и други, са в основата на италианското поетично отваряне. В същото време, през 1290 Данте е напълно съкрушен от смъртта на Беатриче, своята голяма любов и вечна муза. Тя умира само на 24, а той, за да се справи с мъката, се заравя в книгите на римските мъдреци и навлиза дълбоко в дебрите на философията.
Освен на духа, Данте Алигиери е човек и на делото. Той участва в битка, която гвелфите от Флоренц;ия водят срещу гибелините от Арецо, а през 1294 е сред рицарите, които посрещат Карл Мартел, крал на Унгария. Заради закон от 1295, Данте влиза в гилдията на аптекарите и лекарите. Той няма много общо с тези науки, но управата на Флоренция хвърля големи усилия да намали проблемите, които създават феодалите и постановява, че за да участваш в публичните дела, трябва да си член на някоя гилдия. Данте научава кое-що за аптекарския занаят, за да мине изпита за членство в гилдията, но получава и много ползи – в аптеките тогава, освен лекарства, има стари медицински книги, в които се заравя.
Политическото разделение във Флоренция е вече не между гвелфи и гибелини, а между бели и черни гвелфи. Изначално те се разделят на споменатите два лагера заради семейни и други местни противоречия, а после вече границата минава по въпроса дали папата да има повече или по-малко влияние върху делата на града. Черните гвелфи искат повече папско влияние, а белите – повече самостоятелност. Отначало надделяват белите и гонят черните от града. През 1301 обаче Папа Бонифаций VIII, който е близък с черните, праща умиротворител - Шарл дьо Валоа, брат на френския крал. Управата на Флоренция го изгонва и от своя страна праща в Рим делегация, в която е и Данте. Папата ги връща обратно, а Шарл дьо Валоа превзема Флоренция, за 6 дни я опустошава и са избити мнозина. Но Данте не е сред тях. Кой знае защо, когато отпраща флорентинската делегация, папа Бонифации го оставя в Рим, макар че никога не се среща с него.
Новата управа от черни гвелфи обвинява Данте в злоупотреба, осъжда го задочно на две години изгнание и голяма глоба. Той не може да я плати и е осъден втори път – на доживотно изгнание. Така започват скитанията на великия италиански поет. Той няма пари и разчита на богати хора да го приютят. Първо е във Верона, после в Сарцана, прекарва време в Лука с някоя си мадам Джентука, която го настанява „твърде удобно“, а в „Божествена комедия“ той пък я слага в Чистилището и я споменава с благодарност.
Съпругата на Данте, Джема, не го следва в изгнанието, тя е от рода Донати, който е начело на черните гвелфи и не е засегната от репресиите. Двамата никога вече не се виждат, Данте не вижда никога и родния град, за който страда жестоко. Отначало участва в няколко опита на белите гвелфи да си върнат властта, но се разочарова - дотам, че по-късно се отказва от политиката изобщо. Но заради позициите си Данте не е в списъка за помилване, който Флоренция издава.
По-късно, през 1315, попада в друг такъв списък, но отказва да се върне. Възмутен е от условието изгнаниците първо да минат през церемония, в която към тях да се държат като с обществени престъпници. В песен ХVII от „Рай“ Данте описва мъките на изгнаничеството и обсъжда темата със своя прародител Качагвида, който го предупреждава: „Ще оставиш всичко, което обичал си/ силно:/ това е стрелата, която лъкът на изгнанието/ първом изстрелва. Ще познаеш горчивия вкус/ на чуждия хляб и солта, и ще знаеш/ колко тежък е пътя за онзи, който/ по чуждите стълби се изкачва и слиза“.
Още през 1306 Данте Алигиери започва да пише най-великата си творба – онази голяма комедия, която е наистина божествена като живота. През 1318 той е поканен от принц Гуидо да Полента в Равена. През 1321 е изпратен от принца на посланическа мисия във Венеция, а на връщане пипва малария и скоро умира. Погребан е в Равена и, въпреки исканията на Флоренция, останките му никога не се връщат там, така че и до днес е изгнаник. Преди смъртта си обаче, Данте Алигиери скрива на сигурно място ръкописа на завършената „Божествена комедия“. Децата му търсят книгата, но безуспешно. Легендата разказва, че я намират, едва след като самият Данте се явява насън на единия си син и му казва къде е.
Древна кариера за производство на глина от римския период разкриха археолози в обект в близост до детска градина в централната част на Пловдив. Находките правят историческа връзка с проучвания от предходни години в съседни имоти и оформят зоната като производствен център на керамика. Повече за археологическите проучвания разказва археологът София..
В Клуб "Неделя" послучай 50-годишния юбилей на камерния женски хор към АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев"- Пловдив разговаряхме с Елица Йорданова- представител на колектива, която ни разказа как се поддържа жива една музикална традиция и за ежегодните срещи на възпитаничките на маестро Киркор Четинян, хористките, които гордо се наричат "четинянки"...
„Снежната кралица”, „Малката кибритопродавачка”, „Дивите лебеди”, „Грозното патенце”, „Малката русалка”, „Новите дрехи на краля” – дори няма да питам дали познахте за кого ще говорим днес. Сигурен съм, всички знаете писателя Ханс Кристиан Андерсен, нещастният човек от щастливата Дания, който ни остави тези и още много шедьоври от света на приказките...
В предаването за книги на Радио Пловдив на 2 6 . 07. 202 5г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Оноре дьо Балзак. Изоставената жена. 86 стр., ок. 2А, Фама +, 2025. Борис Акунин. Лего. 336 стр., ок.5А, Еднорог, 2025. Уилки Колинс. Жълтата маска. 280 стр., ок. 4А, Плеяда, 2025...
Пловдив за 29-и път е домакин на Международния фолклорен фестивал, чиито участници шестват из Главната улица и изнасят концерти на сцената пред общината и на Античния театър при вход свободен. Тази година в програмата са включени 8 състава от 6 страни – Армения, Италия, Парагвай, Словакия, Украйна и България. По традиция домакини на фестивала..