Великите европейци - Томас Ман, първа част

„Дълбок е кладенецът на миналото. Дали не трябва да го наречем бездънен?“ – така започва един от най-фантастичните като литературна стойност и майсторство романи в историята на човечеството – „Йосиф и неговите братя“. За да го сътвори, Томас Ман наистина се протяга през времето и се връща в библейската история на младия Йосиф, синът на божия възлюбен Иаков и красавицата Рахил. Йосиф е единайсти поред син, но любимец на баща си. Братята го недолюбват, страхуват се, че той ще получи бащината благословия и наследството - а и дразни всички, защото е досаден  бърборко, суетен и горделив. 

Капката прелива, когато Йосиф започва безобразно да се фука пред братята си с красивата пъстра дреха, подарена от баща му. Те го продават на търговци, които пътуват към Египет, а на баща си обясняват, че е изяден от див звяр. Така започва пътуването на Йосиф в „Долната земя“ - Египет. А в по-широк литературен и философски контекст, това значи, че Йосиф се присъединява към Одисей, Еней, Данте и другите велики герои, които слизат в Ада и излизат оттам преобразени. Сюжетът на тази история Ман взима от Стария завет, но го интерпретира чрез основния инструмент на Новата модерност – иронията. Тук, както и във всички останали негови творби, тя е всеобхватна, всепроникваща, игрива и несериозна, дълбока и стряскаща, никога не щади никого, включително самия разказвач. Иронията на Томас Ман понякога изглежда като обикновено жонглиране със слово и смисъл. 

Да, може да е, но може и да не е, зависи от гледната точка и капацитета на читателя да възприеме повърхностите и дълбочините на написаното. Но тя никога не е обикновена, не само защото е изключително майсторски изплетена, а и защото има цел, от която се ръководи. „Няма нищо по-нехигиенично от живота“ – казва Томас Ман, но май чрез иронията се опитва да го очисти, поне малко. Така че Йосиф изминава дългия път от лекомисления млад красавец, продаден в робство, до пръв съветник на египетския фараон, тоест, на земния бог. Така се превръща и в спасител на своя род, а оттам – и на цялото племе на Израил, за радост на другия, небесния Бог, който дирижира всичко отвисоко и използва Йосиф като инструмент за това спасение. 

Ако не сте чели „Йосиф и неговите братя“, не знам какво си представяте покрай този сбит преразказ на сюжета, но ако смятате, че става дума за скучен и тегав роман, грешите - той е бляскав, приятен за четене, пълен с пикантни истории и перипетии. Ето само една история. Йосиф е слуга в двореца, а жената на фараона го преследва с предложения за секс. Не постига своето обаче, той първо увърта, а накрая твърдо отказва. Вбесена, тя пробутва на мъжа си, фараона, точно обратната версия – че Йосиф иска да я изнасили, а тя героично се съпротивлява. И владетелят го хвърля в затвора. Макар че после Йосиф тълкува едни негови сънища, дето не могат да изтълкуват дори от всезнаещите жреци и фараонът го прави пръв съветник. А той прибира при себе си  баща си и братята си в Египет и ги спасява от царящия глад. Векове по-късно Мойсей ще направи обратното – ще спаси народа си, като го изведе от египетската земя. Тези мостове между епохите, хората и мисленето Томас Ман добре умее да строи. 

Той е особено „страстен писател“, първият му разказ, „Малкият господин Фридман“, се появява през 1898, когато е на 23, а последната новела, „Черният лебед“ – малко преди смъртта му през 1955, на 80. За общо 57 години в занаята Ман дори за секунда не спира – разкази, романи, политически и естетически есета. За разлика от мнозина автори, които имат една прилична книга и вечно се въртят около нея, Томас Ман творчески расте отвътре. Всичките му романи са много добри, а четири от тях са наистина велики и всеки е свързан с различно десетилетие. Започва с къси разкази , а сагата „Буденброкови“ излиза през 1901, макар че получава Нобел за нея чак през 1929. Този роман завършва ранния му период, в който се добавят още „Тристан“ и „Тонио Крьогер“. В десетилетието около ПСВ, Томас Ман не е толкова плодотворен, но през 1912 излиза емблематичния роман „Смърт във Венеция“ - история за възрастен аристократ, влюбен в италиански младеж, свързана с хомосексуалния нагон на самия Ман. Двадесетте години минават под знака на „Вълшебната планина“, макар че сюжетът на книгата започва да зрее още през 1913, когато Ман отива да посети жена си в санаториум за туберкулозни в Давос. Тридесетте са  посветени на „Йосиф и неговите братя“, а 40-те – на „Д-р Фаустус“, новата немска легенда за Фауст и продадената на Дявола човешка душа. 

Томас Ман е роден през 1875 в Любек. Той е имперски свободен град още от 1226 и е населен основно със занаятчии и търговци – немските бюргери, които с предприемчивост, енергия, талант и любознателност векове наред печелят огромни богатства. Бащата на Томас е едър търговец на зърнени храни и сенатор в местния парламент. Майка му е креолка от Бразилия – с баща и майка с португалска и индианска кръв. „От баща си съм наследил сериозното и вглъбеното отношение към живота – пише Ман в своите „Откъси от живота“ – а от майка си артистичната веселба и склонността към разказване на истории“. Майка му е католичка, но Томас е кръстен в лутеранската църква на баща си. Безгрижният детски живот свършва на 16, когато баща му умира. Тъй като никое от децата не иска да се занимава с фирмата, а всички искат да са писатели, тя е ликвидирана, а парите инвестирани така, че семейството да получава добра рента. Малко по-късно всички се местят в артистичния и космополитен Мюнхен, където Томас Ман живее и работи в следващите над 40 години.