Тя каза, че стремежът за създаването на групов имунитет без ваксина, е неетичен и той носи много висок социален и медицински риск.
„Защото страданията при тежка форма на заболяването са непоносими. А не е известно каква форма на болестта ще се развие след заразяването. Това е един доста непредвидим факт. Пораженията върху белодробната, сърдечно-съдовата, нервната, мускулно-скелетната и други системи, са непредвидими, а понякога и фатални. И усложненията могат да продължат седмици и месеци. Затова е желателно ваксинирането“, обясни още професор Мурджева.
Ректорът на МУ-Пловдив подчерта, че ефикасността на ваксините е проучена в клиничните изпитвания и е много добре установена за трите ваксини, които са одобрени от Европейската агенция по лекарствата.
„Съответно 95% за Pfizer/BioNTech, 94% за Moderna и около 70% за AstraZeneca. Тази ефикасност, която е доказана в клиничните проучвания, тя гарантира, че ваксината може да предпази от сериозна тежка инфекция. Другото нещо, което се гарантира, е тяхната безопасност. Данни за безопасността на ваксините и тяхната ефикасност има публикувани в редица престижни научни списания“, обясни още професор Мурджева.
Според нея, ако у нас възникне трета вълна на Covid-19, тя няма да бъде със силата на цунами.
„Ние сме свидетели на едно необичайно повишение на заразените с коронавирус, то е много плавно, много постепенно. Добре, че е така, защото то не създава за момента сериозен риск за здравната система. Истината е, че сега здравната ни система е много по-добре подготвена, в сравнение с есента. Напълно възможно е да дойде трета вълна, но тя едва ли ще дойде като цунами, предвид факта за плавното покачване на случаите“, каза още професор Мурджева.
Цялото интервю с професор Мариана Мурджева можете да чуете в звуковия файл.
140 години след Съединението на Княжество България с Източна Румелия все още е жива паметта за героите, осъществили мащабното дело по обединяването на българите след Берлинския договор. Живи са и наследниците на тогавашните дейци, които съумяват само 7 години след Освобождението да „съберат“ българите на север и юг от Балкана в нова държава. Един..
Какво да очакваме от новия политически сезон, какви са първите заявки на основните политически играчи и какво ще донесе готвения пети вот на недоверие към правителството от страна на ПП-ДБ, коментира в програма "Точно днес" социологът Кольо Колев от агенция "Медиана". Според него, ако погледнем "зад думите" на изговоренето от политическите..
Могат ли паметниците на Съединението да разказват историята за това събитие 140 години по-късно? Или да търсим нещо повече от историята, записките, спомените и думите, останали в архивите за 6-ти септември 1885-година в монументите, градската среда и това как сътвореното преди десетелетия и в настоящия век ни връща за да помним и в същото..
С около месец ще се забави ремонтът на сградата на Хуманитарната гимназия в Пловдив и се очаква около Коледа дейностите да приключат. Налага се смяна на всички носещи греди, а за това ще са необходими и допълнителни средства. Учениците от 8 до 12 клас ще ще започнат новата учебна година в три училища в район "Тракия". Това съобщи в интервю за..
Изложбата „Съхранената памет за Съединението“ ни връща към едно от най-значимите събития в новата българска история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, обявено на 6 септември 1885 година. Събитие, в което Пловдив и неговите жители заедно с четите от Станимака и Голямо Конаре изиграват централна роля, от създаването на комитетите..