Към хранително-вкусовата индустрия през погледа на науката по време на пандемия от Ковид-19, разговор със заместник-ректора на Университета по хранителни технологии в Пловдив доц. Галин Иванов. Той разказва в интервю за Радио Пловдив за най-новите им проекти с европейско и национлно съфинансиране.
Университетът по хранителни технологии ще си сътрудничи в разработването на анти-COVID програми за изхранването на армията с Националния военен университет „Васил Левски“ във Велико Търново. Двете висши училища подписаха договор за партньорство в областта на войсковото хранене, в разработването на нови научни подходи и учебни програми, съвместно обучение на студенти и обмен на преподаватели.
Друг проект, в който УХТ изпълнява водеща роля: Учени от 7 организации създават иновативни здравословни храни
Храната, която консумира българинът, ще бъде проучена, за да се изяснят причините за затлъстяване на населението и особено на децата. Само по този начин може да се спре нездравословното натрупване на килограми, което води впоследствие до редица заболявания, голяма част от тях хронични. Необходимо е за нуждите на българските консуматори да се разработят иновативни продукти със здравословни характеристики. Това са две от направленията, по които ще работи екипът от учени, ангажиран с изпълнение на проект за изграждане на Национален научно-иновационен комплекс „Научно-изследователска инфраструктура в областта на храни, хранене и здраве, обвързана с участието на България в паневропейска инфраструктура FNH-RI (FNH-RI BUL)“.
На първото заседание на УС на Консорциума участваха представители на Университета по хранителни технологии, Аграрен университет, Пловдивски университет, Медицински университет, Тракийски университет, Агробиоинститут, Българска агенция по безопасност на храните и AgroHub.bg.
Основният фокус на изследванията ще е насочен към метагеномния анализ на различни микробиоми и традиционните генетични ресурси. Актуално направление със значителен потенциал е приложението на дигитализация и изкуствен интелект в земеделието и хранителната индустрия.
Проектът, който ще проучва хранителните навици на Европейските граждани с различна култура на хранене и съответстващото им влияние върху тяхното здраве и устойчивостта на околната среда, стартира през 2020 г. Той е с продължителност 5 години и е на стойност 5 млн. лв. От месец юни тази година Националният научно-иновационен комплекс FNH-RI BUL ще стане част от паневропейска научна инфраструктура Food, Nutrition and Health Research Infrastructure (FNH-RI). Тя се координира от Университета на Вагенинген, Нидерландия и включва редица университети и изследователски центрове от 19 страни от Европа и Канада.
Много европейски бизнеси могат да престанат въобще да търгуват на американския пазар, прогнозира Адриан Николов от ИПИ по повод наложите от Доналд Тръмп мита. Една от възможнастите е да се изнесат производствата в САЩ. А иначе всяка една наша стока, която се продава в САЩ ще е с 20% по- скъпа. Моментният шок на борсите едва ли има..
Във втория епизод от поредицата "Елементи в криза" се фокусираме върху проблема с мръсния въздух в Пловдив. Експерти като доц. д-р Ангел Джамбов и представители на местната власт разкриват противоречията между наука, политика и очакванията на гражданите. Трафикът, старите печки, липсата на зелени площи и паленето на отпадъци са сред най-големите..
С двудневен конгрес “Наука и практика“ Факултетът по дентална медицина на МУ-Пловдив ще отбележи 55 години от създаването си. Форумът включва лекционна част и теоретико-практически курсове по всички дисциплини във факултета и ще бъде съпроводен с дентално изложение и демонстрации. Според декана на факултета проф. Ангелина Влахова научният конгрес е..
„Ден на Освободението на Америка и началото на нов златен век “ – с тези думи президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви търговска война на света и наложи мита за вноса. За Европа те са 20%, за Китай – 34%, за Индия – 26%, за Виетнам 46%, за Великобритания – 10%, за Япония 24% и т.н. Стабилността на управлението и търговските..
Историята на Пловдив започва от Плоската могила на Брезовско шосе, тъй като това е най-старото обитавано място на града. Това обясни археологът Десислава Давидова, която проучва обекта. Археологическите проучвания по Брезовско шосе ще бъдат възобновени след Великденските празници и ще продължат до края на годината, добави Давидова . На..
Значителна облачност с дъжд
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица