Великият пост припомня за четирийсетдневния пост на Исус Христос в пустинята, като въвежда в Страстната седмица и в най-светлия християнски празник Възкресение Христово - Великден.
Постът не е просто диета - въздържанието от определени храни /най-вече на тези от животински произход/ не е самоцелно. Идеята на поста е чрез лишаване на тялото, да се смири душата. Смята се, че когато пости и се моли, човек се доближава до Бога.
Великият пост е време за молитви и покаяние, като подготовката за него започва три седмици по-рано. Според православната традиция постът е най-строг през първата и последната седмица, особено през Страстната седмица и на Разпети петък. Първият ден, през който се разрешава риба, е Благовещение - на 25 март.
Строгият пост не се препоръчва на болни, на малки деца, на възрастни хора, на бременни жени и кърмачки.
През Великденския пост всяка седмица е посветена на някакво събитие или на личност, чиито дела призовават към смирение и покаяние. През първата седмица от поста ограниченията са по-строги, а богослуженията - по-продължителни. Тогава се освещава вареното жито, което се приготвя в памет на великомъченика Теодор Тирон и се празнува Тодоровден.
През втората седмица от Великия пост се чества Св. Григорий Палама, който развил учението за поста и молитвата.
Третата седмица е посветена на Светия Кръст, за да напомни на вярващите за страданията и смъртта на Спасителя.
Неделята от четвъртата седмица се посвещава на Св. Йоан Лествичник, написал съчинение за добрите дела, които довеждат до Божия престол.
В съботата от петата седмица се чества Пресвета Богородица, а в неделята - Преподобната Мария Египетска - ярък пример за покаяние.
Съботата от шестата седмица /Лазаровден/ на Великия пост е посветена на възкресението на Лазар. Исус Христос го извел от гроба и го върнал към живот.
Шестата неделя /Цветница или Връбница/ е посветена на тържественото влизане на Исус Христос в Йерусалим в навечерието на еврейския празник Пасха.
Християнската църква нарича началото на Великденския пост "предверие на божественото покаяние" или Голяма четиридесетница, през която хората, постейки, се отказват от своите грехове, "очистват се" и се доближават до Исус Христос.
Една карантина никога не продължава вечно
„Това е период от време, в който от най-ранна древност е определен за време, в което човек да се въздържа от себе си, за да посрещне един празник, който е в края на поста“, това заяви в интервю за Радио Пловдив по повод започващият от днес Великденски пост доцент Мариян Стоядинов, преподавател във Великотърновски университет „Свети Свети Кирил и Методий“.
Великденският пост е борба с егото на всеки един от нас.
„Ако годината е изпитание, този пост е концентрирано време, в което изпитанието трябва да бъде осмислено от лична гледна точка“, каза още доцент Стоядинов.
Той обясни още, че последната година, която мина под знака на пандемията от Covid-19, е една своеобразна четиридесетница.
„Това е време, в което се отказахме, за съжаление принудително, от нещата, с които сме свикнали. Разликата между карантината и поста е, че при поста ние се отказваме от нещата съзнателно. Тоест избираме да го направим, не сме принудени“, коментира още доцент Мариян Стоядинов и припомни, че всеки християнин трябва да осъзнава, че една карантина никога не продължава вечно.
С анонсираните от образователния министър Красимир Вълчев промени, свързани с матурата по математика, обучението в математическите гимназии и техния статут се повдигнаха въпроси, които бяха неглижирани от поне 10 години, коментира пред Радио Пловдив Теодора Тодорова от Управителния съвет на Българската асоциация по информационни технологии /БАИТ/...
Иска ми се да мисля, че има реабилитация на машинното гласуване. Ако нещо видяхме от решението на Конституционния съд, то е, че ако се върне в пълнота машинното гласуване, а не да се броят после ръчно бюлетини, ще се решат всички проблеми с грешките при отчитане на гласовете в СИК. Дори и броенето на бюлетините от машините ръчно вече генерира грешки...
Ще изпадне ли страната в още по-сериозна политическа криза след като Конституционният съд и обяви за незаконен избора на 16 депутати от 51-то Народно събрание коментира в програма "Точно днес" доцент Татяна Буруджиева, политолог и универститески преподавател. Според нея много зависи как точно ще подходят в ситуацията, при вече намаленото..
Как младите хора да могат да се ориентират по-лесно към съответната професия, която ще определи и тяхното бъдеще? Ден на професиите, който ще се състои на 15-ти март в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, ще даде конкретни отговори на кандидат-студенти. Организатор на събитието е Факултетът по икономически и социални науки на..
„В новата история на България за първи път се касира избор на 16 народни представители от настоящия състав на 51-то НС. За първи път се извършва повторно преброяване или одит на над 17% от от гласовете на българските граждани от последните избори. И именно този одит доведе до констатации, които от страна са смущаващи за изборния процес в..