"Рестартирай Европа": Екопредизвикателствата пред ЕС

През последните години „зелената“ политика навлиза все по-трайно в мисленето на европейците, а икономическата криза, породена от пандемията от КОВИД-19, показа, че доскорошните екологични и климатични предизвикателства могат да се превърнат и във възможности с развитие на Зелената сделка.

Над 70% от българите смятат, че климатичните промени и зелените политики са много важни и належащи. 10% смятат, че ситуацията е кризисна и трябва да се вземат спешни мерки, показват данните от проучване на Европейския съвет за външна политика сред 1007 пълнолетни българи, обясни Весела Чернева, директор на софийския офис на ЕСВП:

„Огромна част от българите – 85 %, смятат, че климатичните промени са важни, много важни за тях до степен на криза. Излиза, че българската политика е огромен длъжник на обществото, защото хората са доста по-напред като мислене и като очаквания, отколкото българските политици. Над 70 % от българите очакват, че мерките срещу климатичните промени трябва да бъдат приоритетни в политическите програми на партиите. Три четвърти от хората обаче не са информирани за българската позиция и биха искали повече дискусия от властта по отношение на това какво тя планира. Има и доста подозрения сред хората, че европейските фондове по Зелената сделка могат отново да бъдат разпределени за определени хора, така да се каже.

През последните години все повече европейски лидери и страни се обръщат към екологичните и климатичните предизвикателства пред ЕС, като се заделят все повече средства за решаването им, посочи екологът Георги Стефанов от Световния фонд за дивата природа:

„Науката безспорно доказа проблемите. Технологичните и природните решения са ясни. Политиците са заявили своята подкрепа и е въпрос на изпълнение през следващите години, за да може този приоритет, който Европа подкрепи в края на 2019 г. с европейската Зелена сделка, да се случи поетапно, плавно, икономически рентабилно.“

България в пълна степен може да се включи адекватно и да се възползва от Зелената сделка на ЕС, обясни още Георги Стефанов:

„В България, за съжаление, макар че е държава, която е предозирала сериозно своите вредни емисии, все още виждаме твърде много политически изказвания в сферата на популизма. Те предопределят България като държава, която не желае всъщност да се ангажира с внедряването на решенията по всички направления. Ние все още сме свидетели, че опазването на природата като изконно важно за всяка живо същество на планетата стои на заден план и въобще не е приоритет от гледна точка на бъдещото развитие на страната. Вярваме, че с амбициозните европейски цели и проекти във всички сфери – тук не говорим само за климатични промени, а и за земеделие, транспорт, индустрия, която трябва да се адаптира, е златният шанс на България да се адаптира, да навакса това дългогодишно изоставане в своето икономическо и социално развитие.

Част от икономистите обаче не са оптимисти, че екологичните и климатични предизвикателства ще се превърнат във възможности за възстановяването на Европа след КОВИД-кризата. Проф. Красимир Петров:

„Въпросът е кой ще плати за всички предизвикателства. Ще наложим данък върху лекарите или ще отрежем от пенсиите? Лесно е да се постави един проблем, но най-трудната част е да се намери неговото финансиране. В Европа Гърция е абсолютно банкрутирала, Италия и Испания – също. Данъците във Франция са над 50 % и Франция има огромни дългове, в скандинавските държави данъците също са над 50 %, с огромни натрупани дългове. Така че въпросът не е дали ще се справим с предизвикателството. Винаги и всякога първоначалният икономически проблем е как ще го финансираме. Това е проблемът според мен, с който Европа няма как да се справи. Единственото решение за подобен вид проблеми, който Европа както САЩ и Великобритания може да избере, е печатането на пари. Това, което ще виждат хората, са завишени цени на стоки, услуги, на храна, ток, вода и потребителски стоки.

Последните научни изследвания потвърждават, че разходите за производство на слънчева и вятърна енергия след няколко години ще бъдат по-ниски от разходите за производство на енергия от въглища и газ. В някои случаи слънчевата енергия е по-евтина от електрическата, смятат още учените.