Нагласите за ваксиниране търпят развитие на фона на нестихващата пандемия и постоянно нарастващия брой на заразените у нас от началото на март, констатират социолозите.
Вижда се значителна промяна от началото на март, когато започна трета вълна, стан ясно, че пандемята не стихва в световен мащаб, че щамовете се множат, коментира Лидия Йорданова, собственик на агенция „Екзакта“.
Всичко това според нея е накарало хората да се замслят, понеже динамичните процеси в пандемията водят до прагматизация на съзнанието.
Голямата новина в изследването е, че колебаещите се, отпреди близо два месеца, дали да се ваксинират изобщо, днес се превръщат в крупен масив. Те, макар и с неохота признават, че ще трябва да се ваксинират, за да водят нормален живот. Този дял е аналогично висок в различните обществени групи и прослойки от населението.
Това довежда до тези 40,6 % процента от българите, които си казват – ще ми се наложи да се ваксинирам. Към тях се добавят и другата група, която поначало пристъпва с убеждене към имунизацията. 6,7 процента посочват, че вече са се ваксинирали, а 15,5 на сто са се записали и чакат да се ваксинират.
Така, общо 62,8 на сто от интервюираните българи в настоящото изследване мислят, че пътят им към бъдещ нормален живот минава през ваксиниране, обобщават анализаторите.
В момента страхът от неползването на ваксина е по-голям от притеснението от самите ваксини, казва Лидия Йорданова.
Сред желаещите имунизация преобладават хора образовани, работещи, над 40 г. и възрастовата група 60+. Такива по-често са столичани,жители на големите градове, висшисти и хора на възраст над 30 години.
Има и голяма група, с твърдо убеждение срещу ваксинацията.
Техният дял е 37,2 %, главно хора на възраст под 40 години и сред жители на малките градове и села в страната. Те са по-скоро млади, повечето са мъже, които се изживяват като „безстрашни“, смята Лидия Йорданова.
По думите и, сравнението на тези данни с предишни данни на "Екзакта" по темата, показва, че доскоро колебаещите се как да постъпят започват да възприемат все по-отчетливо ваксинирането като условие за водене на нормален живот. Според нея, може да се очаква, че нагласите „За“ ваксинирането ще продължат да се променят именно в тази посока.
Като цяло, на ваксината вече се гледа като „входен билет“ за свобода, обобщава социологът Лидия Йорданова.
Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..
Въможен ли е бюджет за 2025 година с дефицит до 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), без увеличаване на данъци, без въвеждане на нови и без намаляване на разходите, свързани с важни инвестиционни, структуроопределящи проекти, каквато заявка даде Министерство на финансите. Според икономиста Кольо Парамов страната в момента се намира в "режим на..
Над 400 читалищни дейци от цялата страна подписаха Отворено писмо и го изпратиха до Министъра на културата и членовете на Комисията по културата и медиите в 51-ото Народно събрание. Документът изразява тяхното мнение от програма „Читалища“. В писмото си те посочват проблемите, сред които има огромен интерес – подадени са над 1400 проекта,..
Румен Драганов от Института за анализи и оценки в туризма опроверга очакването, че в летния сезон цените у нас ще са с 30% по- високи, каквото се каза вчера на среща на министъра на туризма Мирослав Боршош с туроператори. Цените за новия сезон са договорени още миналата година, той се продава отдавна на европейските пазари. Близо 20% от..
Иновативен подход в часовете по история прилага преподавалят Генка Геройска. Те преподава на учениците от Основно училище "Гео Милев" в село Белозем. При изучаването на Седемте чудеса на античния свят учениците са изработили умалени модели на пирамидите в Гиза, висящите градини на Семирамида и Александрийския фар. Нейният подход е отличен в..